Към дванайсет и половина през нощта й се обадили по стационарния телефон. Юля от самото начало го предупредила, че очаква обаждане, но тъй като още следобед започнала да й пада батерията на мобилния — можел всеки момент да се изключи, а зарядното й било вкъщи, — дала телефонния номер на Кричевец, тъй като знаела, че вечерта ще бъде на гости у него. Та значи, обадили й се, тя говорила в кухнята и никой от присъстващите не чул за какво ставало дума. Юля се върнала в хола някак променена, както се изрази Кричевец, пребледняла, със свити устни, и помолила Островски да й даде ключовете от колата: трябвало да отскочи донякъде по работа. Обещала да се върне след около четирийсет минути, максимум след час, защото нощем пътищата са свободни и няма задръствания. И Островски, и домакинът вече били доста на градус, животът им изглеждал розов и красив, затова спокойно пуснали младата жена и продължили да се отдават на трапезните си радости.
След час Юля не се върнала, не се върнала и след два, и след три часа. Третият човек в жилището била близка на Кричевец, която не пила толкова много, колкото мъжете, и залазила сравнително ясна мисълта си. Именно тя се разтревожила първа, но нетрезвите кинодейци не възприели сериозно нейното притеснение, защото не поглеждали часовника и не усещали как тече времето. Към пет сутринта те най-сетне проумели, че Юля така и не се е прибрала, но си го обяснили с нелюбезния и безотговорен характер на младата актриса. И друг път се е случвало тя да се заседява при някакви случайни компании, макар да е планирала да ходи на съвсем друго място и да върши съвсем други неща. Мобилният й е изключен, защото батерията му в края на краищата се е изтощила, а на Юля и през ум не би й минало да се обади, на нея никога не й е пукало за другите.
Сложили Островски да спи в апартамента на Кричевец, самият Кричевец също полегнал да си почине, уморен от битката с алкохола. А познатата на Антон — с други думи, неговата любовница, или както се пише в милиционерските протоколи — съжителка, в десет сутринта изгубила търпение и се обадила по телефона, на който дават справки за нещастни случаи, и в милицията. Предложили й да се представи, да даде своя адрес и телефон и да си стои вкъщи, да чака служителите на милицията, които всеки момент ще дойдат, ще обяснят всичко и ще й зададат няколко въпроса.
Бяха намерили Юлия Халипова към пет и половина сутринта отвъд Околовръстното шосе. Тя лежала до отворената кола на Островски, на главата й имало полиетиленова торба, завързана с омотано около дългата й шия въже. Съдебният лекар я бе огледал в шест и нещо и уверено бе заявил, че смъртта е настъпила към два часа през нощта. Предната част на автомобила имала характерни повреди, каквито се получават, ако кола с голяма скорост блъсне човек. От направеното веднага запитване по телефона и от получения отговор детективите правят извод, че Юлия Халипова по време на своето загадъчно пътуване „по работа“ е блъснала жена с дете и е избягала от местопроизшествието, без да спре и да им окаже помощ. Пострадалите са загинали.
Защо не е спряла? Нима презрителното й отношение към хората е стигнало до такава чудовищна степен? Или е била уплашена от нещо и се е спасявала с бягство — и в тази ситуация всяко спиране, всяко забавяне са заплашвали собствения й живот?
Значи е възможно клюките за втория могъщ любовник и неговите заплахи да не са празни приказки?
Господи, как му се цепи главата от всичко това… Дали да не зареже служебния дълг и да замине за Болотники при Каменская? Да си побъбрят, макар и не за работата, просто така, да подиша чист въздух и да се поотпусне. А между другото, без да набляга на това, да получи и някой мъдър съвет.
Коля Селуянов беше прав: при организираните хора бележникът наистина е отражение и на характера, и на начина на живот. Да вземем само записките за рождените дни! Те се срещаха в календар-бележника на Галина Василевна Аничкова на всяка трета-четвърта страница, значи хората, на които тя се бе канила да честити, са били най-малко сто души. Настя пресметна на колко души всяка година честити самата тя и броят им се оказа просто смехотворен. При това този показател е хем свидетелство за любезното ти отношение към хората, за желанието да им доставиш радост, хем характеризира широтата на кръга ти на общуване. Да, покойницата Аничкова по никакъв начин не може да се нарече самотна.