От записките следваше също, че Галина Василевна се е грижела добре за себе си: два пъти седмично е ходела във фитнес зала, където е спортувала поне два часа, веднъж седмично — на козметичка, всеки месец — на фризьор и маникюристка (ако се съди по времето, отредено в бележника за посещение при тези хора, Аничкова си е правила и педикюр), два пъти годишно е ходела на стоматолог и гинеколог. През десетте месеца на отминалата година тя на три пъти е почивала в чужбина — за по седмица, и всеки път в различна страна, което се потвърждаваше от записките й за посещенията в посолствата на Германия, Италия и Чехия.
Колкото до дейността й на кинезиолог, тя изглеждаше приблизително така. Основната част от клиентите (или пациентите? Настя не знаеше как е правилно да нарича хората, прибегнали до услугите на Галина Василевна) бяха идвали при нея по около десет пъти. Вероятно курсът на лечение е изисквал десет сеанса, във всеки случай така твърдеше Изолда Валериановна, с която Настя дълго бе разговаряла за Аничкова още в болницата. Някои пациенти са я посещавали веднъж седмично, други — по-рядко, на две седмици, имало е и такива, които са посещавали кинезиоложката по-често — два пъти седмично. Някои са се ограничавали с два-три сеанса, други са се срещали с нея само веднъж и съответното име повече не се появяваше в календар-бележника. Впрочем възможно беше това да не са били пациенти, а хора, които са се виждали с Аничкова по други причини. Впрочем най-вероятно все пак са били пациенти. Галина Василевна винаги грижливо бе отбелязвала редом с бележката за първото посещение по чий съвет се е обадил човекът с молба да го приеме, например: „15,30 — Татяна Вашчук (по съвет на Лидия Павловна)“. Тук фигурираше и телефонният номер на самата Татяна Вашчук. Благодарение на тази прегледност Настя успя да се обади на всички, които бяха ходили на сеанси през седмицата преди 5-6 септември и през седмицата след тези дни. Не научи нищо интересно. Аничкова бе ходила на театър, за което разказала на една пациентка, но това било не на 5-и или 6-и, а на 7 септември, и за това имаше бележка на съответната страница. А вкупом всички като един обясняваха, че Галина Василевна разговаряла с пациентите си за тях самите, а не за себе си и още по-малко за други пациенти, тоест — не разказвала нищо нито за своя, нито за живота на други хора, нищо не споделяла.
Разбра се също, че Аничкова е работела не само вкъщи, но е ходела и по домовете, и дори в болницата при пациенти, които нямали възможност да идват при нея, както постъпвала например със самата Изолда Валериановна, която страдала от артроза.
Но като цяло, опирайки се на снимките на потърпевшата приживе и на сведения, почерпени от нейния бележник, можеше да се направи заключение, че Галина Василевна Аничкова е била красива и весела жена, организирана, енергична, трудолюбива и неуморна (приемала някои пациенти дори късно вечер), открита и дружелюбна с хората, обичала е авангардния театър и авторското кино (за десет месеца бе посетила четири премиери в Дома на киното и почти всяка седмица е била на театър; Настя не я домързя, обади се и в Дома на киното, и в посочените в бележките театри, и научи кои именно спектакли и филми е можело да се видят през тези дни). Освен работата с пациентите, тя не бе имала никаква друга дейност, нито връзки с бизнеса, макар че имена на различни фирми се появяваха по страниците на календар-бележника й. Пак с помощта на телефона Настя научи, че Аничкова често е била канена на корпоративни приеми във фирми, на чиито ръководители е оказвала помощ в качеството си на кинезиолог. Вероятно тези ръководители някога са имали психологически проблеми, които са им пречели ефективно да работят…
Между другото, в бележника имаше записка за подобно мероприятие, което трябваше да се състои две седмици след убийството. Аничкова не би могла да посети това парти.
Да, всичко това беше прекрасно, но не хвърляше ни най-малка светлина върху името на убиеца, за когото можеше да се каже само едно: той (или тя?) не е бил пациент, преминал пълния курс от десет сеанса. Този човек се е видял с Аничкова веднъж и се е погрижил да унищожи само тази бележка за уговорена среща. В качеството си на какъв се е срещнал с Галина Василевна? Като човек, нуждаещ се от помощ, но разочаровал се още след първия сеанс във възможностите на кинезиоложката? Или поводът за срещата е бил друг? Или изобщо това е било случайно познанство? Не, едва ли, човек не записва случайните си познати в бележника си. Имената им може да се намерят само в тефтерче или на визитни картички. Значи срещата е била уговорена предварително. Е, и какво ни дава това? Нищо.