Но не издържа. Върна се вкъщи, взе душ, поспа два часа, изяде две чинии борш със сметана и хукна обратно. Уловената с толкова труд плячка можеше да му се изплъзне, докато той, зарязал поста си, се глези и си похапва.
Почти бегом се втурна от входа към колата, с пълна газ летеше по улиците към познатата сграда. И замря. Пред входа бяха спрели две милиционерски коли. Нима милицията го е намерила по-рано от него? Нима са го изпреварили? И какво ще стане сега? Той ще започне да говори, да изрежда имена и всичко ще рухне… Сашка няма да може вече да се спаси.
Господи, какво да прави? Какво, какво да прави?!
Глава 5.
Сергей Зарубин сложи на бюрото диктофона и уморено се облегна назад на стола.
— Искаш ли да чуеш?
— А защо не ми разкажеш със свои думи? — попита Коротков.
Той обичаше да слуша преразказите на Зарубин, Серьожа имаше образен и леко хулигански език и това внасяше някаква струя на лекота и свежест в мръсната рутинна работа на детективите. Хем най-важните неща от разговора на оперативния работник с бившия каскадьор Антон Кричевец щяха да се чуят за много по-кратко време от прослушването на диктофонния запис.
— Не, нямам сили. Устата ми вече пресъхна, от сутринта само това правя — говоря ли, говоря. Ти си добре, проведе първия разпит и си тръгна, а мен ме остави да ми излязат мазоли на езика. По-добре го изслушай сам, а аз, ако трябва, ще коментирам.
— Е, добре тогава.
Коротков натисна копчето и сложи пред себе си чист лист хартия, за да си записва, ако възникнат въпроси или се появи нещо, за което да се заловят.
— Отдавна ли се познавате с Островски?
— Ами от сто години.
— А по-точно?
— Сега ще ви кажа точно… от осемдесета година, работихме заедно във филма „Бягство към вечността“. Там имаше много сложни каскадьорски изпълнения.
— Веднага ли се сприятелихте?
— Е, какво приятелство може да има между млад каскадьор и мастит режисьор? Как пък го казахте! Къде съм аз, къде е той! Но той остана доволен от работата ми и ме канеше след това — за цели шест филма. Така че съм работил с него общо в седем.
— През цялото време ли поддържахте връзка? През всичките тези години?
— Ами как да ви кажа… С прекъсвания. Знаете как става: срещнеш случайно човека някъде из студиото или на купон, зарадвате се, че се виждате след дълго време, решавате да се съберете, да си поприказвате. Съберем се, поприказваме, после още веднъж-дваж, а сетне всичко отново утихва до следващата случайна среща. Само през последната година започвахме да се събираме по-често, а преди това така, епизодично. Случвало се е да не се видим по три-четири години.
— И какво се случи през последната година? Защо започнахте да се виждате толкова често?
— Костя замисли някакъв нов проект, иска да направи филм на световно ниво, да има много интересни каскадьорски изпълнения. И реши да тръгне по нестандартен път: отначало да измислим тези оригинални трикове, да ги разработим, за да сме сигурни, че могат да стават и да се заснемат, а после сценарият да се завърти около тях. Защото сценаристът много често дори не подозира какви технически и акробатични възможности съществуват, затова измисля история, която е по-простичка, по-реална, разбирате ли? А ако му кажеш: може ето така и така, фантазията му се развинтва, хрумват му оригинални идеи. Всъщност никой не работа по този начин — да слага каруцата пред коня, но Костя реши да опита.
— И по повод на триковете се консултираше с вас?
— Може и така да се каже.
— А как беше всъщност?
— Той искаше аз да измисля тези трикове. И може би дори да ги поставя. Затова през последната година се срещаме често, практически всяка седмица.
— Островски ли ви запозна с Халипова?
— Да, разбира се. Защото аз отдавна не работя, нали разбирате, вече съм на възраст. Някои успяват да се издигнат до постановчици на каскадьорски изпълнения и продължават да работят в киното, но далеч не всички успяват. Аз например не успях.
— Но защо Островски се обърна именно към вас, а не към професионален постановчик?
— Ами защото никой не прави така, нали ви обясних! Това си е чист експеримент, ужасно рискован. Костя рискува репутацията си, ако се разчуе какво е замислил. И непременно ще се разчуе, ако се обърне например към „Каскада“ или към „Фортуна“.
— А какво е това, прощавайте?