Охо, каква била тази Анита Станиславовна! Страхотна дама! На такава наистина друг път ще отнемеш любовника. Значи в онзи детски филм самата тя е свирила на китара. Хем музиката беше сложна, Сергей ясно си спомняше това. Не някакво елементарно дрънкане на три струни с четири акорда. С четири акорда може и той, затова успя да оцени майсторството на младата китаристка. Да можеше да послуша как свири Волкова… И да види как танцува…
— Интересно, а Халипова виждала ли е някога как танцувате?
— Странен въпрос. — Волкова гледаше строго и Зарубин мислено се позасмя. Ама разбира се, тя не е схванала неговата логика, затова веднага се напрегна. А логиката е проста като фасул.
— И все пак.
— Виждала е. И то неведнъж. Защо попитахте за това?
— Сега ще ви кажа. А на китара свирили ли сте пред нея?
— Свирила съм. И на саксофон съм свирила.
— На саксофон ли?
Аха, ето я онази снимка, със залязващото слънце! Значи не е някаква постановка…
— Аз, Сергей, свиря и на саксофон. За пиано да не говорим, в музикалното училище то е задължително, както и солфежът, хорът и музикалната литература. Та защо питате?
— Помислих си, че… Халипова трябва да е разбирала, че няма никакъв шанс срещу вас. Вие сте не само смайващо красива, не само умна и образована, но имате и такива таланти! На какво е разчитала, когато се е задявала с Кричевец?
— Глупачка — простичко отговори Волкова и го погледна тъжно. — Макар че за покойниците не бива да се говори нищо освен добро, ние с вас не сме на панихида, нали така? Вие сте на служба и аз съм длъжна да казвам всичко, както си е. Костя постоянно я дразнеше: като се научиш да танцуваш като Анита, като се научиш да свириш като Анита, като станеш доктор на науките като Анита, тогава Антон може и да ти обърне внимание. Юлка просто се вбесяваше, мисля, че това само разпалваше амбицията й, тя искаше да докаже, че и без тези глупости ще получи Антон, само със своята младост и свежест.
Добре, сега още една предпазлива стъпка, много предпазлива. Внимателно, внимателно… Да не я подплашиш, Зарубин.
— Не ми се искаше да бъда неделикатен, но…
— Питайте, Серьожа, не се притеснявайте.
Аха, вече си Серьожа. Прекрасно. Волкова съвсем се е отпуснала, можеш да рискуваш.
— Предварително моля за извинение, въпросът определено ще бъде неприятен за вас, но съм длъжен да го задам, защото, ако не го задам, моят началник ще ме зарови жив в земята. Може ли?
— Нищо, нищо, питайте.
— Дали не е възможно Халипова все пак да е постигнала резултати с Антон? Например да му е втръснало от нейните заигравки и да е решил да отстъпи веднъж, та тя да го остави на мира. Или да го е пипнала, когато е пийнал. Или по някакъв друг начин…
— Да — горчиво се усмихна тя, — въпросът ви наистина е доста неприятен. Но аз не мога да отговоря. Дори да се е случило, аз не знам. Не мога да ви кажа нищо по-точно.
Добре, нека опитаме да играем ва банк.
— Анита Станиславовна, защо Кричевец не е бил поканен на рождения ден на Островски? Те цяла година работят върху съвместен проект, редовно се виждат и въпреки това, Антон Николаевич не е присъствал нито в ресторантите на двата банкета, нито в Дома на киното на честването на Островски. А Халипова е присъствала.
Не й хареса този въпрос, ама никак не й хареса! Зарубин не просто почувства това, той го видя. Очите се заковаха в една точка, алабастровата кожа на лицето започна да добива синкав оттенък, тънките пръсти се вкопчиха в дръжката на чайника — Волкова тъкмо започваше за пореден път да налива чай в пиалите.
— Не ви разбрах — бавно, сякаш пряко сили продума тя, — каква е връзката между това, че Антон не е бил там, а Юля е била.
— Помислих си, че ако там не е присъствала Юля, Антон би могъл и да отиде. А, възможно ли е?
— Не разбирам — повтори тя през зъби. — Не виждам връзката.
— Не се сърдете, Анита Станиславовна — съвсем миролюбиво произнесе Сергей, — аз разбирам, че темата е такава една… хлъзгава. Неприятна тема. Но ми е наредено да попитам — и аз питам, няма накъде да мърдам, подчинен съм. Нали знаете, когато между двама души се получи, както се казва, интимна ситуация, те или започват постоянно да ходят заедно, хванати за ръце, или обратното — започват да се отбягват взаимно, защото на единия от тях, а може би и на двамата им е неудобно… или неприятно… или се срамуват. Халипова е постигнала целта си, имам предвид близост с Кричевец, и това се е случило буквално в навечерието на юбилея на Островски. На Антон Николаевич това е било неприятно и той не е уважил празненствата. А до завчера вечерта всичко някак се е уталожило, неудобството се е позабравило, пък и той не би трябвало да отбягва контакти с Островски, нали работят заедно върху проект. Нали? Така ли е било всичко?