Волкова мълчеше. И колкото повече мълчеше, толкова повече Зарубин вярваше, че е улучил. Значи тя има причина за ревност. А крие своята ревност. Може би просто така, по женски, не е приятно да признае, че мъжът й е кръшнал с младо момиче. А може би крие по съвсем друга причина. Днес Зарубин трябва да получи отговор на въпроса: наистина ли Халипова е имала за любовник мастита особа, дали криминална, дали политическа, а може би и двете наведнъж. И трябва бързо да изясни дали Волкова не е познавала тази особа и контактували ли са през последните дни. Тук май стана горещо…
— Анита Станиславовна, ще ми отговорите ли?
Тя разтвори пръстите си, които стискаха дръжката на старинния сребърен чайник, потърка с длани раменете си, сякаш бе премръзнала и се опитваше да се стопли.
— Не знам. Честна дума, не знам.
Да бе, не знае. Знае, и още как!
Глава 6.
— Не разбирам защо ви е било нужно толкова време, за да установите любовника на Халипова.
Началникът на отдела Вячеслав Михайлович Афанасиев дори не се опитваше да скрие раздразнението си от некадърността на своите подчинени.
— Минаха два работни дни и вие чак сега ми докладвате, че най-сетне сте изяснили кой е той. Това трябваше да направите най-напред, а с какво се занимавахте цели два дни?
— Не беше толкова лесно, Вячеслав Михайлович. — Коротков застана като страж в защита на приятелите си Серьожка Зарубин и Миша Доценко. Той много добре знаеше какви усилия бяха положили колегите му, за да проверят наистина ли Халипова е имала ревнив покровител, който милостиво й е позволявал да спи с известния режисьор, но всяка друга крачка наляво или надясно е смятал за изневяра, за която й се полага строго наказание.
— Това е най-лесното, което изобщо можеше и трябваше да се направи — гневно го прекъсна началникът. — Всяка жена има две-три приятелки, които знаят за нея всичко, включително имената и техническите характеристики на нейните любовници. Ако не са две-три, има поне една. За час и половина-два тези приятелки могат да се издирят, за още час да им се зададат необходимите въпроси. Данните за любовника на Халипова трябваше да бъдат на бюрото ми още вчера по обяд, и то най-късно.
Юра Коротков не разбираше много-много защо данните е трябвало да са на бюрото на Афанасиев. Каква ли щеше да е ползата от това? Те трябва да бъдат в ръцете на детективите, които вършат работата, а не на началника, който ги ръководи от кабинета. Разбира се, ако на мястото на Афоня седеше Житената питка Гордеев, друга работа. Гордеев, щом видеше името и длъжността на любовника на Юлия Халипова, щеше да каже: „Не се притеснявайте, този аз сам ще го обработя, засега не го закачайте“. А Афоня какво? Прекалено отскоро работи в Москва, малко повече от година, още няма достатъчно връзки, не си е изградил близки отношения с хората, няма откъде да черпи информация, така че по разкриването на престъпленията те не получават никаква помощ от него, само указания. Понякога, нека погледнем истината в очите, страхотно умни — все пак той има богат опит в следствената работа. Но да работи така, както работеше Гордеев, все още не можеше.
— Е, тогава нека Доценко ми обясни с какво се е занимавал два дни, вместо да търси приятелките на потърпевшата. С ремонт на апартамента ся?
„Ами и с ремонт да е“ — ядосано помисли Коротков. Какво, в барака ли да живее Мишка? След дълго търсене той най-сетне намери вариант, при който двустайният апартамент, който делеше с майка си, да се замени за два едностайни в нужния микрорайон, почти две години го търси, вече бе изгубил надежда. Тоест, подобни възможности му бяха попадали и по-рано, но всеки път това бяха хубави апартаменти, за чието купуване бяха нужни пари, съществено повече, отколкото можеха да се получат от продажбата на двустайния, а Доценко нямаше никакви други пари. Така че беше принуден да чака съдбата да му подхвърли жилище с достатъчно ниско качество, за да мине без доплащане. Съдбата му предостави такова, че без ремонт там не само не можеше да се живее — не беше възможно да прекараш дори два часа. Мишка взе пари назаем, преди всичко оправи едното жилище, по-приличното, и пренесе в него майка си, а той живееше засега при семейството на жена си, у Стасов, и всяка свободна копейка заедно с всяка свободна минута отделяше за ремонт на това, което още можеше да се ремонтира, и подмяна на онова, което вече не можеше да се поправи. С милиционерската заплата това е дълга песен, не се изпява за един месец.