Какво друго може да й каже, за какво друго да я попита? Да й заяви, че няма намерение да живее с лесбийка, да я изгони и да поиска развод? Много красиво: да остави неприспособена към живота наркоманка без подкрепа и без средства за съществуване. Да се разведе, но да продължава да й помага? Тогава какъв е смисълът да се развежда?
А може би нейните връзки с жени не са зов на плътта, а опит да разтърси съзнанието си с нови, необичайни усещания и преживявания с надеждата те да дадат нов тласък на творчеството? Ларка има чувството, че е бездарна и рисува лошо, и търси всички възможни пътища да направи платната си по-страстни, изпълнени с чувства. И ако е така, вината а само негова, на Валерий, че жена му до днес не е повярвала в таланта си. Той не се старае достатъчно, не прави всичко необходимо, пропуска нещо и усилията му по нейното представяне и реклама не дават желания резултат. Хем тя е истински талантлива, той ли, израслият в семейство на художник, не разбира това! За всичко, което става с Лариса, е виновен самият той и не е нужно да й прави сцени и да й иска обяснения. Фактът е налице. Още повече че сега е поредният й период на криза, така че всички обяснения и изяснявания предварително са обречени на провал.
— Валерий Станиславович — изведе го от размислите му гласът на секретаря, — дойде жена ви.
— Да, разбира се — промърмори неясно Ритер и веднага се сепна и се стегна. — Нека влезе.
И това беше обичайно, когато пиеше хапчета. Лариса ни в клин, ни в ръкав довтасваше в офиса му, заявяваше, че е ужасно гладна, и настояваше мъжът й незабавно да зареже всичко и да я заведе а най-близкия ресторант. Понякога той не можеше да излезе от офиса и тогава им носеха храна от ресторанта направо в кабинета му. Лариса ядеше лакомо и бързо, след което веднага заспиваше пак тук, във фотьойла, свита на кълбо. В такива случаи Ритер обясняваше на секретаря си, че жена му е работила цяла нощ (макар че в действителност вече от няколко дни дори не бе докосвала четките и боите), забравяйки да яде и да почива, страшно е изгладняла и се е изморила, така че… Всички приемаха с разбиране странностите на художествената натура на шефската съпруга и досега никой не бе заподозрял нищо лошо. Още повече че младата жена спеше дълбоко и нейното присъствие в кабинета на шефа не пречеше на работата на фирмата, служителите можеха да влизат и да обсъждат въпроси дори без да снишават глас. Единственото ограничение беше, че Ритер не си позволяваше да излезе никъде, докато Лара не се събуди, но все някак се справяше с това. За нищо на света не искаше в негово отсъствие жена му да се събуди и да влезе в неконтролиран контакт с някого от неговите служители. Нейната неадекватност веднага щеше да проличи, отначало щяха да плъзнат слухове, след тях въпроси — защо той нищо не предприема и не се заема с лечението на Лариса. Отговора на този въпрос знаеха само майка му и сестра му — Анита, Ритер не смяташе да го обсъжда с никого другиго.
Жена му нахлу в кабинета — като че долетя с криле. На лицето й — усмивка, а очите — някак мъртви, нито мисъл, нито нормално човешко чувство. Само тъпа, както изглеждаше на Ритер, готовност да се радва на всичко наред и да обича всички наред.
— Ау, Лерочка, златце мое — зачурулика тя още от прага, докато смъкваше мокрото си яке, — страшно съм гладна, просто умирам! Навън така вали, направо е невъзможно! Ще ме нахраниш ли, Лерусик? Само че тук, бива ли? Цялата съм мокра. Пред офиса ти са се струпали страшно много коли, няма къде да паркира човек, трябваше да оставя моята далече и докато дотичам — подгизнах до кости. Кажи поне якето ми да окачат да съхне.
Тя държеше мокрото яке в ръце, гнусливо протегнати напред, все едно че бе мръсен парцал. В кабинета нямаше къде да се закачи и „кажи“ означаваше, че Ритер трябва или да повика секретаря си, или той да занесе дрехата в приемната и да я окачи в гардероба. Не повика никого: дразнеха го господарските маниери на майка му и самият той умишлено се стараеше да не прави нищо, което да прилича на тях. Валерий взе якето от ръцете на Лариса и излезе от кабинета. Когато се върна, намери жена си на своето място, зад бюрото. Тя се въртеше в шефския стол, като едновременно държеше в ръце слушалка и набираше някакъв телефонен номер. Смяташе да си бъбри в неговия кабинет? О, господи, защо всичко това му се стовари на главата?
Валерий рязко издърпа слушалката от ръцете на жена си и я запокити на бюрото.
— Ако искаш да дърдориш по телефона, върви вкъщи. Там във всяка стая има по един телефон. Аз работя тук.
— Ама ти какво, Лерочка? — направи тя обидена гримаса, неразбрана защо толкова се ядосва мъжът й. — Исках само да се обадя на Нина, да не ме чака за обяд. Защо се нервираш толкова?