И през ум не й мина да стане от мястото му. Ритер седна във фотьойла за посетители и посегна към телефона.
— Какво да ти поръчам?
— Месо с пържени картофки. Салатка. И две пастички. Не, по-добре три. Различни.
Тя трескаво преглътна и Валерий разбра, че наистина умира от глад. Дори очите й заблестяха, когато започна да изброява ястията. Вече не можеше да й се сърди. Малко глупаво гладно момиче, влюбено в своето изкуство и невярващо в собствените си сили.
След половин час донесоха храната. Лариса мигновено излапа всичко, бузите й порозовяха, очите сънено сновяха из кабинета. След няколко минути тя дълбоко спеше, свита на кълбо, както обикновено. Сега щеше да спи поне три часа.
Валерий се зае с работата си, прегледа проекта за договор с нов клиент, отбеляза по полетата точките, които трябваше още веднъж да уточни с юридическия отдел. Вдигаше телефона, набираше, записваше си в бележника някакви данни, от време на време викаше при себе си ту заместниците си, ту началниците на отдели.
Спомни си, че се бе разбрал към пет часа да прескочи при приятел, който работеше в банка, за да си поговорят за нови възможности за влагане на пари, обади му се и отмени срещата. Докато Ларка не се събуди, той може да излиза от кабинета за не повече от десет минути.
— Жалко — искрено се огорчи приятелят му. — Исках да си поклюкарстваме с теб.
— За кого? — вяло се поинтересува Ритер, който сега се вълнуваше повече от собствените си семейни проблеми, отколкото от чуждите.
— За Игор Чуйков. Нали го познаваш?
— Познавам го.
Фирмата на Ритер бе имала взаимоотношения с Чуйков неведнъж, бяха се запознали още преди няколко години, когато Игор Василевич едва започваше бизнеса си и помоли Ритер да разработи оптимална управленска схема, съобразена с дейността на бъдещата фирма. Щатно разписание, длъжностни характеристики и така нататък. Впоследствие „Практис Плюс“ на два пъти променя сферата на интересите си и всеки път Чуйков се обръщаше към Ритер — неговите служители да му разработват нова схема. Чуйков беше разумен и пестелив бизнесмен, искаше да разполага с точно толкова хора, колкото са нужни за осигуряване на всички необходими дейности в бизнеса, никой да не се мотае без работа, тоест без достатъчно натоварване, и същевременно нито една от необходимите функции да не „увисва“, без да е обезпечена с щатна бройка. С други думи, хем да не плаша излишни заплати, хем работата да върви добре.
— Ами чете ли статията, където направо са сравнили със земята неговата „Практис Плюс“? — продължи банкерът.
— Четох я — потвърди Валерий. — Глупости пишат, аз добре знам как работи Игор. Пълни лъжи.
— Именно де! — кой знае защо, се зарадва приятелят му. — Заради тази статия на Чуйков му се провалили няколко договора и той подал срещу вестника официален иск за клевета и злепоставяне. И приложил всички документи, от които личи, че журналистът, авторът на статията, го е наклеветил. Така че съдът, разбира се, ще решава, но май вестникарите ще трябва здравата да си изтръскат джобовете.
— Е, ако Чуйков е бил наклеветен умишлено, значи е било поръчка — възрази Ритер. — И онзи, който е поръчал статията, или ще овъзмезди вестника за щетите, или ще натисне някой и друг лост и ще забави делото. Случвало се е сто пъти досега, нали знаеш.
— Знам — съгласи се банкерът.
По последвалата пауза Ритер се досети, че неговият събеседник пали цигара. Ето, точно пред микрофона щракна запалка и се чу шумното издишване след първото дръпване.
— Но фокусът е, че статията май не е поръчкова — продължи приятелят му.
— Откъде пък ти хрумна?
— Прекалено много се паникьосва главният редактор. Ако имаше чадър, нямаше да се притеснява толкова.
— Ами ти откъде знаеш? Да не би да го познаваш?
— Не, лично не го познавам, но неговите драскачи от финансовата страница редовно се консултират с мен. Та те ми казаха. Излиза, че някой е пробутал тези фалшификати за Чуйков на журналиста, а той ги е лапнал.
— Странно е, че нищо не е проверил, а веднага го е отпечатал — забеляза Валерий. — Защо не са внимавали?
— Ами казват, че източникът бил много сигурен, никога не ги бил подвеждал. Излиза, Валера, че твоят приятел Чуйков има някакви тайни врагове. Искам да кажа, че щом си имаш работа с него, редно е да знаеш тези неща. Така че ето, казвам ти ги.
— А защо непременно тайни? — позасмя се Ритер. — Може дори да са съвсем явни и самият Игор прекрасно да знае на кого е била изгодна тази публикация.