— Хубаво бе, хайде, критикувай — обидено каза той. — Онези долу ме обвиняват, че съм бил сметкаджия, и ти не изоставай, включвай се. Аз се довлякох чак дотук, исках да се видя с приятелката си, носих в душата си своите най-добри чувства, а вие… Какво, да не би да съм дошъл да плюскам? Ако ви се свиди свинската мръвка, така си кажете, скръндзи със скръндзи.
— Я стига — разсмя се Настя, — ние и такъв те обичаме.
— Какъв „такъв“? — мнително попита Коротков.
— Гладен и гръмогласен. Сядай, поседи при мен, аз бездруго по-рано от половин час няма да тръгна надолу.
— Тоест, с теб имаме цял половин час далеч от онези долу?
— Така, и ти започна. Не се надявам, че си дошъл да ми предлагаш вечна любов. Значи става дума за вечната работа.
— Че как! — Юра направи изразителен жест с ръце, който означаваше, че инак не може и да бъде. — Защо ценният кадър да залежава, докато нашата работа, както ти правилно отбеляза, е вечна, винаги е много и никога не свършва окончателно.
— За актрисата ли става дума, или са ни стоварили още нещо?
— Актрисата, да не я споменаваме с лошо… Аска, нищо не искам от теб, честна дума! Само ще ти разкажа какво знам и нека то да се джурка в главата ти, а? Може пък нещо да излезе.
— Бульон — позасмя се тя, — най-вероятно супа топчета. Или ти разчиташ на борш?
— Ася, сериозно ти говоря. — Гласът на Коротков стана умолителен. — Ти все пак си жена, по-лесно ти е да разбереш всичките тези глупости с любовта и ревността. Ето виж: имаме налице известния, любим и уважаван от всички режисьор Островски и неговата младичка любовница актриса — това от една страна. А от друга — бивш каскадьор, красив мъж, който отдавна се познава с Островски, снимал се е в седем негови филма, през последната година много са се сближили. Младата актриса усилено сваля каскадьора, без да се смущава от присъствието нито на своя любовник, нито на любовницата на самия каскадьор. Дотук всичко ясно ли е?
— Засега да — кимна Настя. — И какво става по-нататък?
— Ами по-нататък идва шейсет и пет годишнината на Островски. Празнува се три дни в различна обстановка. И кой знае защо, каскадьорът не участва в празненствата. Скарали ли са се? Нищо подобно, още на другия ден след честването на Островски в Дома на киното той, заедно с актрисата, отива на гости на каскадьора и се натрясква в дома му като талпа. Тоест здравата, както човек се натрясква само с приятели. Пита се в задачката: защо каскадьорът не е участвал в масовите празненства?
— Доколкото разбирам, ти вече имаш някакви отговори.
— Не аз, а Серьожка Зарубин, той се вкопчи във факта за отсъствието на каскадьора от тълпата честитящи. Серьожка реши, че каскадьорът все пак е отвърнал на зова на сладката актриса, извършил е своето черно интимно дело и това се е случило точно преди юбилея на Островски. И после не е знаел как да се държи, какво да прави с цялата тази история, затова просто е избегнал участие в тържествата. Възможно ли е според теб?
— Като нищо — отново кимна Настя. — Не всички мъже се отнасят към жените като към неодушевен предмет, у някои все пак се мярка мисълта, че една интимна близост предполага някакво развитие на отношенията. И ти смяташ, че това може да е свързано с убийството на актрисата Халипова?
— Може. Защото Халипова е имала още един любовник, тъй да се каже, основен. Председател на една от комисиите при Думата, казва се Дронов. Чувала ли си го?
— Чувала съм го, и то в много негативна светлина — в смисъл неговите връзки с групировката на Багаев. И какво, нашият Дронов се е оказал ужасен ревнивец, така ли?
— Уцели десетката, приятелко. Той бил — подчертавам, бил, тъй като това са слухове — заявил на Халипова, че й разрешава да се заиграва с режисьора Островски, тъй като това е нужно за кариерата й, но за всички останали мъже на този свят въпросното разрешение не се отнася. И били — отново „били“ — изказани съответните обещания със заканителен характер.
Настя незнайно защо внимателно погали болния си крак и въздъхна:
— И вие сте решили, че ако Халипова е преспала с каскадьора, значи са я убили заради това. Но нещо не ви се получава. Не ви се получава, нали, щом си дошъл?
— Не ни се получава — мрачно потвърди Коротков. — Първо, Халипова се е държала не твърде целомъдрено и често е допускала, меко казано, мимолетни връзки с мъже. Но кой знае защо, Дронов не я е убил заради това. А заради каскадьора е последвала незабавна разправа. За какво говори това?
— Че Дронов не е научил за другите мъже, а за каскадьора по някакъв начин е научил. Ако това не ти харесва, мога да ти предложа друг вариант. Например, че Дронов по принцип няма възможност да научава за любовните похождения на Халипова, движат се в различни среди и той така и нищо не би научил за каскадьора. Но някой много е искал да премахне Халипова, на някого тя е пречела, и този „някой“ е чакал удобен случай или не е чакал, а просто се е възползвал от непредпазливото поведение на момичето, което е допуснало да се разчуе за любовната му среща с каскадьора, и незабавно е докладвал където трябва. Така повече ли ти харесва?