— Може да са я измъкнали от колата насила — предложи Настя версия за обсъждане.
— Тя е могла да блокира вратите. Нещо повече, колата на Островски е „Лексус“, при този модел вратите се блокират автоматично веднага щом започне да работи двигателят. Тоест, вратите са били затворени, а Халипова незнайно защо ги е отворила.
— Може да са я принудили да отвори. Нали знаеш, като започнат да удрят с ръце и крака по колата, особено по стъклото — това действа много респектиращо. Не всеки би издържал, а тя все пак е млада жена.
— А експертизата твърди, че не е имало нищо подобно и по вратите, капака и стъклата няма никакви следи от удари. Как да разбираме това?
— Това е лошо — искрено се огорчи Настя. — Защо наистина тя е отворила вратата и е дала възможност на престъпника да я измъкне от колата? Най-вероятно от страх и от вълнение, и то след преследването през половината град, тя е загубила ума и дума, често се случва.
— Ася, теб някога измъквали ли са те насила от кола?
— Мен? — учуди се тя. — Не. Господ ми е помагал, винаги сама съм слизала, по собствена воля.
— А мен са ме измъквали. И мога да ти кажа, че се вкопчвах във всичко, което ми попаднеше подръка, опитвал се да се хвана за нещо. За волана, за скоростния лост, за таблото, за сенника. С една дума, за всичко. И от тези приключения остават твърде характерни следи.
— А експертите не са открили такива следи в колата — завърши вместо него Настя. — Много лошо. Значи никой не е измъквал Халипова от колата, тя сама е слязла. Юрик, искрено ти съчувствам.
— Е, и аз си съчувствам — оклюмано продума Коротков. — Защото тя не би слязла сама при мутрите на Багаев. Би слязла само при Дронов. Клетият аз, клетият, защо ми се стоварва това? Защо не може убиецът да е шлосер или метач, когото бих могъл просто ей така да отида и арестувам? Е, добре, нека е учител или лекар, или някакъв инженер. Да, ама не, става ли дума за Коротков — все ще му се натресе някоя гадост във вид на заподозрян, дето не можеш да го пипнеш. Защо все така става, а, Аска?
— Защото сме на „Петровка“. Слез на земята, ето, като Коля Селуянов, там ще си задържаш метачи и шлосери колкото щеш.
— Край, стига! — избоботи точно над главите им гласът на Чистяков, който внезапно се бе появил на прага на стаята. — Ти, Коротков, измами моето приятелско доверие, кле ми се във всичко свято за теб, че си дошъл безкористно и няма да искаш нищо от жена ми. Нагло ме излъга и се опитваш безсрамно да експлоатираш нещастната болна жена, за което ще понесеш страшно наказание.
— Какво? — с ужас попита Юра, надявайки се наказанието да бъде каквото и да е, само не и лишаване от парченце свинско.
— Ще ядеш, а после, когато всички ние се разплуем от ситост, ще вземеш брадвата, ще отидеш в бараката зад къщата и ще нацепиш дърва за камината.
Добре де, дърва да са, важното е, че не го лишиха от парче месо. А то така изумително ухае!
Зоя Петровна Кабалкина, майката на Анита Волкова, много сериозно се тревожеше за по-малката си дъщеря — Любочка. Момичето стана нервно и затворено, макар че прескача у родителите си всеки ден, както винаги, защото живее на съседната улица… сякаш не е тук. Да, телом Любочка е тук — и личицето й, и косата, и блузката, и мобилният телефон на колана на панталоните, а самата нея я няма. На всички въпроси на майка си отговаря напосоки, а от време на време се затваря в банята. Зоя Петровна допира ухо до вратата и чува: плаче. Тихичко едно, сдържано, за да не наплаши родителите си, баба си и дядо си, а сълзите я задавят. Как ли само не подхождаше към нея майка й — и със заобикалки, и с преки въпроси: какво се е случило, какво става, но получаваше един отговор:
— Майче, всичко е наред. Променливо настроение, от това са сълзите.
— Ама защо ти е такова настроението? — разпитваше Зоя Петровна. — Обидил ли те е някой? Или кавалерът те е напуснал? Или си се влюбила, а тон не те забелязва?
Люба само клатеше глава и измъчено се усмихваше:
— Всичко ми е наред, не се тревожи за мен. Просто настроение… Ще ми мине.
Може и да й мине, разсъждаваше си наум Зоя Петровна, само че нямаше сили да гледа как детето й съхне и вехне от ден на ден. Ако цялата работа е заради любовни вълнения, пак добре, но ако нещо не е наред в работата й или има проблеми с държавни пари, тогава е време тя да започне да се тревожи. Финансов директор на голяма фирма — това не е шега работа, голяма отговорност е, а следователно може и много да пострада.