Тази сутрин, когато Харченко вземаше колата си от паркинга, при него дойдоха четирима мъже — по външния им вид проличаха намерения, които не будеха съмнение. Без да повишават тон, мъжете му съобщиха, че или той, майор Харченко, ще донесе седемстотин хиляди долара, или няма да донесе, но тогава вече ще донесат други, и то не пари, а венци на гроба му. И за всичко това му се дава срок от една седмица. След една седмица ще има или пари, или цвета.
Естествено той нямаше откъде да вземе толкова пари. И трябваше да измисли как да се измъкне от тази ситуация. Дали да премести стрелките към източника, който му ба пробутал тази невярна информация? Тогава самият Владимир ще престане да бъде последният във веригата.
Не, така не става. Трябва да измисли нещо друго.
Нещо друго…
Но какво?
Глава 7.
Често се случва така: сред множеството факти и обстоятелства, които изплуват в процеса на разкриването на едно престъпление, изведнъж изскача някоя дребна подробност, мъничка, незабележима и никому ненужна, но детективът или следователят се блъскат в нея като в заключена порта и просто не могат да продължат, докато не разберат всичко около тази мъничка подробност. Сънуват я, тя се върти в главите им денонощно, мира не им дава, и те кой знае защо са сигурни, че щом решат въпроса с тази дреболия, всички останали подробности веднага ще намерят местата си и картината на престъплението ще се подреди в едно цяло, ще се сдобие с багри, ще се изясни. Ще задиша и оживее. Понякога именно така и става. Но много по-често излиза, че въпросната подробност няма никакво отношение към престъплението.
Такава подробност в случая с убийството на Юлия Халипова стана за Сергей Зарубин понеделникът в навечерието на убийството. Незнайно защо тези проклет понеделник измъчваше оперативния работник и го болеше като развален зъб. Къде е бил в понеделник Антон Кричевец? Срещу какви толкова невероятно важни неща е заменил възможността да се хареса на маестрото, от когото зависи бъдещата му работа? Нито самият Кричевец, нито неговата любовница Волкова даваха отговор на този въпрос.
Но за Зарубин беше очевидно, че и двамата лъжат, когато разказват за лошото настроение, обхванало бившия каскадьор. Той добре си спомняше как попита Волкова защо Антон не е почел юбилея на Островски и не получи ясен отговор. А нали, ако всичко е било толкова просто, ако в неделя той е пропуснал банкета, защото не е искал да отиде сам, а Волкова е била заета със семейно тържество, ако в понеделник е бил разстроен и е прекарал целия ден и дори част от вторника в нейния апартамент, какво й пречеше да му каже това? Но не му го каза. Само премълча и каза кратко: „Не знам“. Защо?
Ами защото не е била готова за този въпрос. Не е измислила предварително какво да отговори, не е успяла да го съгласува с Кричевец. Те не са предполагали, че милиционерите от „Петровка“ ще се заинтересуват от такава подробност, като присъствието на един свидетел на рождения ден на друг. А може би е трябвало да съгласува показанията си не само с Кричевец, но и с Островски? Кой знае какво всъщност е станало? Най-вероятната версия, тази, която е на повърхността, разбира се, е Дронов и мутрите на Багаев. Но всъщност двойката „поръчител-изпълнител“ може да изглежда съвсем различно. Тоест, изпълнители може да са били както момчетата на Руслан Багаев, така и други, а поръчител може да е бил например самият Островски, жена му, Кричевец, който не е искал да рискува доброто отношение на режисьора, че дори и Анита Станиславовна Волкова в края на краищата. Или убийството да е поръчал все пак Дронов, но да го е провокирал някой от гореизброените персонажи.
И ето че пред Серьожа Зарубин изниква такъв един простичък въпрос: да предположим, че поведението на Халипова е станало вече съвсем предизвикателно, да предположим дори, че докато Анита Станиславовна е пирувала в неделя със семейството си, младата актриса се е срещнала с Кричевец и си е позволила нещо съвсем немислимо, включително шантаж: че нали, или ще бъдеш мой и ще зарежеш твоята старица, или аз ще направя така, че Островски да скъса деловите си отношения с теб. И в понеделник Кричевец, с благословията на Волкова, се среща с Дронов. Дронов е зает човек, определил е времето за срещата и това време се е оказало а понеделник вечерта, а отчаяният и уплашен Кричевец не е могъл да откаже и да помоли срещата да се състои по друго време, тъй като той трябва да присъства на рождения ден на режисьора. Оказва се, че има два ангажимента от несъпоставима важност, а не може да се протака: Юлия е момиче неуправляемо и непредсказуемо, може всеки момент да изпълни заканата си. Отложиш ли срещата, може после да се окаже късно за каквото и да било.