— Че е лекомислена и безотговорна.
— И това ли беше всичко?
— Ами още, че… че е любовница на самия Островски.
— И какво друго?
— Нищо друго, честна дума. Знаете ли каква е Анита? Тя не обсъжда с никого своите работи, но и чужди не обсъжда зад гърба на хората.
— А с Островски в добри отношения ли е?
— В нормални. Извинете, не бихте ли могли по-бързо да преминете към същината? Трябва да прибера децата от мама, скоро ще ги слагам да спят.
О, престана да плаче, но пък взе да става неспокойна. Май и във вашия гардероб, Любов Григоревна, прашасват някакви скелети? Впрочем, ако са в гардероба, не събират прах… А какво правят там? Изсъхват? Добре, засега ще се престорим, че нищо не се е случило.
— Ами аз вече съм съвсем близо до същината. Сестра ви казвала ли ви е, че миналата събота Островски е празнувал шейсет и пет годишнината си?
— Каза ми, разбира се.
— Смяташе ли да ходи на банкета?
— Бяха ги поканили с Антон точно за неделя, а в неделя беше рожденият ден на баба ни. И Анита не можа да отиде на празника на Островски. А Антон никъде не ходи без нея.
— Тоест, баба ви е по-важна за Анита Станиславовна от режисьора Островски — одобрително направи равносметка Зарубин. — Това я характеризира много добре. В наше време, знаете ли, малко хора обичат толкова бабите си. Добре, ами в понеделник? Тогава е имало още едно честване, в Дома на киното, и пак с банкет.
— Анита смяташе да отиде именно в понеделник, така ми каза в неделя.
— И защо не е отишла? — невинно попита Зарубин.
Запя мобилният телефон, поставен на масата пред Люба. Тя моментално го грабна, отвори капачето:
— Да!
И веднага лицето й се промени, просто повехна за секунди. Точно така, тя очаква някакво обаждане, а все звънят хора, които не я интересуват. Затова е неспокойна. И нека да свърши по-бързо разговорът й с детектива и да го отпрати, та той да не чуе за какво ще стане дума, когато дългоочакваното обаждане все пак се състои. Имате си свои тайни, Любов Григоревна… Ама хайде, не е наша работа.
— Извинете. — Тя затвори телефона и го остави на масата. — За какво ме питахте?
— Защо Анита Станиславовна не е отишла в Дома на киното, щом се е канела — вяло отговори Зарубин.
Изненадата не се получи — той зададе въпроса, а Кабалкина имаше време да обмисли отговора, телефонът иззвъня в толкова удобен за нея момент!
— Ама тя не е ли отишла?
Стори му се, че учудването на Кабалкина не беше престорено.
— Знам ли и аз. — Сергей разпери ръце. — Сестра ви казва, че не е ходила в Дома на киното, а някои хора, които са били там, твърдят, че са я видели в понеделник на честването на Островски. Затова сега проверяваме.
— Господи, но защо не е отишла? — озадачено каза Люба. — Та тя толкова искаше… Канеше се, със сигурност. Вие не знаете ли защо не е отишла?
— Люба, та нали вие самата току-що казахте, че сестра ви с никого не обсъжда работите си. И аз не съм изключение. Анита Станиславовна просто каза, че в понеделник не е отишла в Дома на киното, а защо — това не ми обясни.
— Дори на вас? Та нали сте милиция, не питате просто така, от любопитство. На вас е трябвало да каже.
— В, извинете — усмихна се Сергей, — не оправдах надеждите. Госпожа Волкова не сметна, че съм достоен. Та ето, аз мисля, че тя все пак е отишла в Дома на киното, щом толкова е искала. Защото има хора, които твърдят, че са я видели там. Да си призная, аз мислех, че те или грешат, бъркат нещо, или лъжат. Но може би Анита Станиславовна незнайно защо иска да скрие, че е била там? А, Люба? Как мислите?
— Ау, какво приказвате! Защо трябва Анита да крие? И после, тя не може да не разбира, че ако е била в Дома на киното, всички ще го потвърдят, какъв смисъл има да казва, че не е била? Глупаво е!
— Права сте. — Зарубин се престори, че се е съгласил. — Тогава възниква въпросът защо другите свидетели лъжат. Защо казват, че е била там, ако всъщност не е била? Да не би да са получили масови халюцинации?
— Не знам — сви рамене Кабалкина. — А от мен какво искате?
— Ох, и аз не знам — престорено въздъхна Зарубин. — Каква глупост, а, и уж няма никакво отношение към убийството, всяко най-дребно разминаване в показанията на свидетелите се налага да бъде изяснявано до последната подробност. Сега търся хора, които могат да кажат къде е била сестра ви в понеделник вечерта, хем не просто да кажат, а да потвърдят. Например вие, Люба. Не сте ли й се обаждали в понеделник вечерта?
— В понеделник ли? — Тя се замисли, после тръсна глава. — Определено не. Защото аз бях сигурна, че е на банкет. Обаждах й се следобед… Не, излъгах ви, следобед ми се обади тя.