— Серьога, ти ще ме довършиш. — Коротков се втренчи в празната чаша, в която съвсем доскоро имаше горещ чай, и с недоумение се убеди, че там вече няма нищо. — Говори ли с Каменская?
— Всеки ден говоря с нея. Вечерни отчети по телефона. Защо?
— Ами нищо! — избухна Юрий. — Вече не мога да слушам за тоя проклет понеделник с проклетия юбилей на проклетия Островски! Специално ходих при нея в това проклето Болотники, за да обсъдим всичко подробно очи в очи, а не по телефона. И тя обеща да се постарае да те вразуми.
— Тя няма усет — упорито завъртя глава Сергей. — Ти самият прекрасно знаеш, и Настя Павловна го знае. Тя има аналитичен мозък, а усет няма и никога не е имала.
— Да бе, ти пък го имаш в изобилие — промърмори Коротков. — Шампион по усет. Я да се разберем така. Сега набирам един номер и задавам един въпрос. След това ти оставяш на мира своята идея и се включваш в проверката на Багаевите мутри, защото момчетата вече са капнали да ги проверяват един по един.
Обърна листа на настолния календар, намери телефона на приемната на Дронов и вдигна слушалката.
— Добър ден, майор Коротков, Московски криминален отдел. Ако обичате, нужна ми е една малка справка, мисля, че можете да ми помогнете. Не ми се иска за такава дреболия да се обръщам лично към господин Дронов… Да, благодаря. Та значи ето какво. В понеделник в Дома на киното се е провело честване на режисьора Островски. Чували ли сте го?… О, тогава още по-добре. Там е станал малък инцидент, изчезнала е чантата с важни документи на един от присъствалите. Ние поискахме целия списък на поканените, но нали разбирате, някои са отишли на честването, други — не, та трябва да уточним… Господин Дронов е в списъка. Бихте ли ми казали присъствал ли е там или не?… Аха, дори го а нямало… Ясно. Страшно съм ви благодарен. Още веднъж извинете за безпокойството.
Коротков затвори телефона и изразително погледна Зарубин.
— Та такива ми ти работи, млади ми приятелю. Господин Дронов изобщо не е бил в Москва в понеделник. Както и в неделя, и в събота. Заминал е в командировка още в четвъртък и се е върнал на следващия четвъртък, тоест, един ден след убийството на Халипова.
— Осигурявал си е алиби — уверено заяви Сергей.
— Е, ти знаеш по-добре — позасмя се Юра. — Но при всяко положение в понеделник той не може да се е срещал нито с Волкова, нито с Кричевец. Така че с каквото и да се е занимавала тази сладка двойка, докато в Дома на киното са чествали Островски, то няма нищо общо с убийството.
— Може да са се срещнали не с Дронов, а с Багаев — продължи да упорства Зарубин.
— Хайде де! През главата на Дронов? И откъде са намерили връзка с Руслан? Та те не са бизнесмени, нито пък престъпници. Край, Серьога, приключваме с тази тема. Съгласен съм, че убийството на Халипова е свързано с Дронов, но въпросът за понеделника е изчерпан. Разбра ли ме? Ако мислиш, че Волкова и Кричевец може да имат нещо общо с това — моля, прави всичко, което смяташ за нужно. Но забрави за понеделника най-сетне!
— Добре де — мрачно промърмори Зарубин. — Но с Ритер все пак ще се срещна.
— Мамка ти! — кресна Коротков. — Да не оглуша случайно? Или аз обяснявам лошо?! Имаме работа до гуша, момчетата капнаха — и нашите, и от РУБОП…
— Не ми викай. — Зарубин беше спокоен и дори май весел, сякаш с него на висок глас разговаряше не заместник-началникът на отдела, а някой външен човек, чието мнение не играеше и най-малка роля в живота на Сергей. — Ще се видя с него в извънработно време.
— Детективът няма извънработно време, ние не сме на нормиран работен лен. Забрави ли? О, господи, ама защо си толкова упорит? Нали сам виждаш, че версията ти не издържа на критика, ама не искаш да си го признаеш. И как да разговаря с теб човек, като не може да ти вика, а от нормална приказка не разбираш! И между другото, защо не трябва да ти викам?
Зарубин хитро се усмихна и намигна. Разбра, че бурята е утихнала, Коротков си е изпуснал парата и отново е готов за човешки разговор.
— Защото съм дребен. Знаеш ли какъв ужасен комплекс имам на тази тема? Никой не бива да ме пренебрегва, не бива да ми се карат, не бива да ми викат, защото започвам страшно да се разстройвам. А когато се разстройвам, затъпявам. И работя лошо.
— Ти си дребен шантажист — насочи напред Коротков показалеца си.