Ето такива мисли занимаваха Настя Каменская и я откъсваха от дългоочакваната почивка с книга в ръце. И сега тя имаше чувството, че май е готова за разговор с Дюжин.
Дюжин пристигна както беше обещал, след час и половина. Веднага включи бойлера и докато Настя се топлеше в горещата вана, нацепи дърва и запали огън в камината.
— Сега се живее — радостно заяви тя, когато влезе в хола, зачервена и сгрята. — Само не разбирам какво ще правя през нощта, нали камината ще угасне и стаята бързо ще изстине.
— Вземи още две одеяла, горе има. Остава ти да се мъчиш само една нощ, до утре ще отстранят аварията, така ми казаха, обадих се да питам — успокои я Павел. — А до довечера ще поживееш с камината, донесох много дърва, трябва да ти стигнат.
— Ти ще постоиш ли?
— Защо? Искаш по-бързо да се махна ли? Да нямаш тайна среща? — попита ехидно той.
— Я стига и ти! — засмя се Настя. — Какви ти срещи с такъв крак. Исках да си поговорим с теб. За моя куц крайник.
— Тогава ми дължиш един обяд — моментално реагира Дюжин.
— О, какво говориш, Паша — уплаши се тя. — Имам само замразени полуфабрикати, ами че аз не готвя за себе си.
— Хм, да, в сравнение с прасенцето това, разбира се, е слаба работа — укорително поклати глава той. — Ама хайде, ще ям каквото ми дадеш. На мястото на Чистяков отдавна щях да се разведа с теб.
— Мисля — през смях отговори Настя, — че на мястото на Чистяков ти дори нямаше да се ожениш за мен.
Тя извади от фризера пакет с китайски микс, състоящ се от ориз, скариди и безброй различни зеленчуци, изсипа съдържанието в стъклена тенджера, наля малко вода и сложи тенджерата в микровълновата печка. Тази полуготова храна Настя купуваше вече няколко пъти и й се струваше, че е доста вкусна. Впрочем Паша може би нямаше да се съгласи с нейната оценка.
Дюжин обаче мъжествено изяде всичко, което бе сложено в чинията му, макар по лицето му да пролича, че не изпитва безумна наслада. Докато обядваха, стаята добре се затопли, така че Настя дори рискува да си съблече якето и само да го наметне на раменете си.
— Паша, струва ми се, аз разбрах защо кракът ми толкова дълго не се възстановява — подзе тя. — Честно да си призная, не вярвах твърде в онова, което ти ми каза тогава, в болницата.
— За какво говориш?
— Нали ти ми каза, че ако кракът ме боли толкова дълго, и то левият, това означава, че вървя по грешен път при изграждането на отношенията си с някакъв мъж. Правилно ли съм те разбрала?
— Правилно. Всъщност не е точно така…
— Ето на — ядоса се Настя, — започва се.
— Почакай де — усмихна се Павел. — Изслушай ме до края. Краката са символ на пътя, по който вървиш. Ако те болят и двата — и десният, и левият, това може да е свързано например с нещо, което си направиха неправилно в живота си, тоест, тръгнала си по грешен път, и подсъзнателно се разкайваш за това. Избрала си погрешната работа, погрешното образование, погрешния град, погрешния съпруг и така нататък. Разбираш ли? А ако те боли само единият крак, трябва да мислиш за пътя, по който си тръгнала във взаимоотношенията си съответно с мъж, ако те боли левият крак, или с жена, ако те боли десният. Тъй като ти имаш проблеми именно с левия крак, аз те насочих към проблемите ти с мъж.
— Добре, аз разбрах, че неправилно изграждам отношенията си с моя началник и затова не ми се ходи на работа. Това възможно ли е?
— Разбира се. Между другото, много често се случва.
— Значи не съм единствена — позасмя се Настя. — Това успокоява. И какво да правя?
— Трябва да работиш по въпроса — загадъчно произнесе Дюжин. — Да работиш упорито, дълго и търпеливо.
— Как именно?
— Ти първо ми кажи случи ли се нещо, след като си разбрала това?
— Ами… Май кракът започна да ме боли по-малко, но нали тренирам и ми правят масажи, физиотерапия. И изобщо му е време вече да започва да оздравява, така че той оздравява.
— Ясно. С други думи, ти засега не свързваш следствието с причината. Смяташ, че разбирането на проблема с нищо не ти е помогнало.
— Не, Паша — възрази тя, — аз просто не го знам със сигурност. Откъде мога да знам защо кракът ме боли по-малко?
— Не можеш — съгласи се той. — Но ми повярвай, че ако не разрешиш проблема си, кракът ще те боли още много дълго, може би ще утихне за известно време, а после болката отново ще се върне. С една дума, ако ти сама не решиш своите проблеми, ще си имаш главоболия с тоя крак до края на живота си. Вярваш ли ми?
— Не — честно призна тя. — Не ти вярвам.
— Тогава защо смяташе да разговаряш с мен, щом не ми вярваш?
— И аз не знам. — Настя се обърка. — Искам да кажа, че всичко трябва да се проверява по експериментален път. Разбира се, аз не вярвам в това, което казваш, но… Ами ако е истина? Имам много време, с нищо не съм заета и бих могла да опитам…