— Ясно — въздъхна Дюжин. — Ти пак искаш да ти извадя заек от шапка. Няма да стане, Настюша. Друг е въпросът, ако искрено искаш да осъзнаеш и решиш проблема си, независимо от физическия резултат.
— Искам — твърдо каза тя. — Защото не мога вечно да стоя в болнични. Рано или късно ще дойде ден, когато ще се наложи да отида на работа и да се срещна с началника. И бих искала това да не се превърне в продължение на всичко, което вече надробих.
— А каква е същината на проблема, разбира се, ти няма да ми кажеш, нали?
— Ще ти кажа. Обидих го. И той ме намрази. Но има достатъчно ум в главата да не ми отмъщава. Просто от онзи момент ние по никакъв начин не можем да общуваме нормално. Спомняш ли си, както във филма „Мимино“: изпитвам такава силна лична неприязън! И не знам как да се държа, та всичко да си влезе в релсите. Мога да му се извиня, но никак не съм уверена, че това ще помогне. А какво ще помогне?
— Не знам. — Той поклати глава. — И никой не знае. Освен ти самата.
— Но аз не знам! — почти отчаяно възкликна тя.
— Знаеш — възрази Павел. — Само че това знание е скрито много дълбоко, под купчини какви ли не боклуци. Боклуците трябва да се разчистят, тогава решението ще се появи само. То ще дойде и ще бъде невъзможно да не го видиш. Ето това разчистване на боклука е въпросната работа, за която ти говорех. На първо място трябва да работиш със своето високомерие.
— С високомерието си ли? — учудено попита Настя.
— Именно. Ти си го обидила, значи в онзи момент си поставила себе си над него, сметнала си, че имаш право да го съдиш и осъждаш. Именно това е високомерието.
— Виж тиии — замислено проточи тя, — аз пък не знаех как се нарича това. Тоест, аз вече се упреквах за постъпката си, разбрах, че не съм била права, но не знаех, че това е било проява на високомерие.
— Така е, драга, така. Обуздай високомерието си, избави се от него, а после си прости за това, което си направила.
— Да си простя? Струва ми се, че трябва да се укорявам и критикувам за това, а ти казваш: „прости си“.
— Прости си, Настюша. Непременно. Ако се укоряваш и критикуваш, това ще ти докара и чувство за вина. Нужно ли ти е то? Кажи си — ако искаш, на глас, ако искаш, наум всичко, което мислиш за тази своя постъпка, изприказвай го, произнеси всички най-неприятни думи, а после си прости. И се пусни.
— Тоест?
— Това е… Да, трудно ми е с теб. Ти какво, изобщо ли не четеш литература за душата?
— Имаш предвид религиозна ли?
— Имам предвид духовна. Такава, която е посветена на проблемите на душата и духа. Тя може да бъде и религиозна, но далеч невинаги. Да се пуснеш, Настюша, означава да не държиш в себе си човека, който вече отдавна си престанала да бъдеш. Кога се случи всичко това с твоя началник?
— Миналото лято.
— Виждаш ли колко време е минало! През това време ти си станала друга, през ума ти са минали толкова различни мисли, изживяла си много неща, пораснала си с почти година и половина, а още се вкопчваш в „онази“ Каменская. Пусни я. Накарай й се за това, което е направила, прости й и се раздели с нея.
— А после? — Стана й интересно и за известно време Настя дори забрави, че не вярва във всичко това.
— Ами после… После действай с началника. Процедурата е буквално същата: кажи му всичко, което мислиш, после му прости и го пусни. И най-важното — не забравяй да го помолиш за прошка. Запомни формулировката: „Прости ми. И аз ти прощавам и те пускам, върви си с мир“. Запомни ли?
— Прости ми. И аз ти прощавам и те пускам, върви си с мир — послушно повтори тя. — И толкоз? Толкова просто?
— Е, хайде сега и ти — разсмя се Павел. — Никога нищо не е просто. Това трябва да се повтаря много бързо и безкрайно много пъти, дълго-дълго. Докато не почувстваш, че цялата тази твоя „много силна лична неприязън“ е излязла заедно с издишването ти. После ще ти обясня всички подробности, а сега да си поговорим за стратегията. Доколкото разбирам, освен високомерието, у теб има още нещо, което те е накарало да направиш такава стъпка. Има, нали?
— Има — кимна Настя. — Страх, че сама няма да се справя с проблемите си, и опит да ги реша за чужда сметка.
— Чудесно — кой знае защо, се развесели той. — По това също трябва здравата да се поработи. Мислите, че няма да можеш или няма да се справиш, са грехът на унинието. От него трябва да се чистиш.
— И какво друго?
— И освен това трябва да изучиш и да спазваш космическите закони.