— Паша! Пак започваш — разстроено заговори Настя. — Всичко беше толкова хубаво, чиста психология. И ето на, отново космически закони. Не може ли някак без божественото?
— Защо, много ли ти се иска да няма божествено? — попита Дюжин, за да я подразни. — Не ти се иска да вярваш в Бог, а? Има си хас, без него е много по-лесно да се живее, правиш глупости и гадости и за нищо не се замисляш.
— Паша, аз сериозно…
На Настя й се стори, че в стаята стана прекалено топло, и отметна якето.
— Ами и аз сериозно. Настюша, космическите закони не са божественото. Това са закони, обуславящи най-благоприятното състояние на човешката душа. Ако ги спазваш, душата ти ще бъде спокойна, в нея няма да се натрупва всякакъв боклук и правилните решения ще се появяват лесно и бързо. Ако искаш, можеш да наричаш това хигиена на душата. Тези закони са всичко пет, но сега аз ще ти разкажа само за два, които днес са ти най-необходими. Още повече че ти вече знаеш единия от тях. Или си го забравила?
— Закона за трите отрицания ли? — попита Настя. — Не прави, не говори и не мисли нищо, ако не са те молили за това?
— Да, да. А как го нарече ти? — попита Дюжин. — Закон за трите отрицания? Интересно. Сега следващият закон… Слушай, защо не си го запишеш? Аз ти разказвам толкова много неща, ще забравиш поне половината.
— Ще ги запомня, имам добра памет.
— Твоя си работа, после да не се оплакваш. Следващият закон е: почитай родителите си, учителите си и по-възрастните.
— Ами че това е една от Десетте Божи заповеди — разочаровано проточи тя. А беше очаквала, че сега Паша ще каже нещо невероятно, ново, неочаквано…
— А заповедите какво са според теб, някаква глупост ли? — обиди се той.
— Не, не са глупост, разбира се, но аз мислех… Впрочем няма значение. Продължавай.
— Не, още е рано да продължавам, трябва да се спрем на този закон, още повече че става дума за твоя началник. Всеки човек, с когото си имаш работа, в известен смисъл става твой учител. Включително началникът ти, дори ти да не го обичаш. Но ситуацията, която се е създала помежду ви, днес те е накарала да се замислиш за нещо, да го разбереш. На някои неща вече си се научила и ще се научиш на още благодарение на него. Разбираш ли за какво говоря?
— Разбирам — тихо отвърна тя.
— Трябва да се научиш да го уважаваш. Да се отнасяш към него с благодарност дори само заради това, че днес мислиш за проблемите си и се опитваш да ги решиш. А със сигурност има още много поводи да го уважаваш. Има, нали, прав ли съм?
— Има — съгласи се тя.
Разбира се, че има. Колкото и омразен да й е Афоня, той е добър професионалист.
— Значи твоят урок по този космически закон е да се научиш да виждаш у всеки човек свой учител и да го почиташ. И последното за днес. Но първо един въпрос.
— Питай.
— Кога тази година се раззелениха дърветата?
— Какво?!
На Настя й се стори, че не е чула добре. Какво общо имат дърветата? И какво значение има кога са се раззеленили? Да не би той да проверява нейната наблюдателност? И каква е връзката с космическите закони?
— Паша, аз не разбирам… Каква е връзката?
— Ами най-проста. Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Не, не си спомням точно. Сигурно в края на май, както обикновено.
— Тази година, Настюша, в края на април всички дървета бяха потънали в сочна зеленина. Не само тук-там, а изцяло покрити с гъста шума. Лятото настъпи с един месец по-рано от обикновено. Природата ни подари цял допълнителен летен месец. А ти дори не си забелязала.
— Не съм — разкаяно си призна Настя. — И какво следва от това?
— От това следва, че трябва да бъдем благодарни за всичко, което ни заобикаля и се случва с нас. И за това, че имахме още един летен месец. И за това, че си счупила крака си, защото благодарение на този инцидент започна да се ровиш в себе си. И за това, че вчера захладня, защото иначе днес нямаше да дойда и нямаше да си поговорим. И за това, че твоите родители са се срещнали и в резултат си се появила ти. За всичко, разбираш ли? Не е толкова лесно, колкото си мислиш, особено при твоята работа. Сега ти се струва, че говоря глупости, но я се опитай да бъдеш благодарна за това, което става, когато видиш убит човек. И не само убития човек, но и неговите смазани от мъка близки. И отвратителния, жесток, понякога мъртвопиян убиец. Как може да се благодари на съдбата, задето допуска такива неща?
— Да, Паша, за такива неща май не може да има благодарност.
— Може — убедено отвърна той. — Твоята задача е да се научиш да намираш повод за благодарност във всичко без изключение. Това е трудно, може да минат дори не месеци, а години, докато търсиш такъв повод. Но трябва да се научиш.