— А после?
Дюжин погледна часовника си и стана.
— За днес стига, Настюша. И без това те залях с огромна информация, страхувам се, че няма да я смелиш. Не бива да те претоварвам толкова; обмисли хубаво това, което ти разказах, а следващия път пак ще си поговорим.
Настя докуцука след Павел до входната врата. Из къщи тя вече се опитваше да ходи без бастун и макар да я болеше, понякога успяваше.
— А кога ще дойдеш? — някак съвсем по детски попита тя.
— Не знам. Може би в събота. Не мога до безкрай да моля Иван да ме пуска. Вярно, той те обича и ме пуска при теб без много приказки, но човек трябва да има и съвест. Работи, Настюша, мисли. А когато се убедиш, че кракът някак много бързо престава да те боли, ще се върнем към разговора за това в какво вярваш и в какво не вярваш.
Тя още дълго стоя на прага, загърната в якето, и гледа в посоката, в която потегли колата на Дюжин. Спомни си, че искаше да го попита за закона за трите отрицания, но така и не го направи. Забрави. Защо „не прави“ и „не говори“ — това е що-годе разбираемо. Но защо „не мисли“? Каква вреда може да нанася мисленето?
До среща с Валерий Ритер така и не се стигна. Тоест Сергей Зарубин наистина смяташе да се свърже с него по телефона и да се видят, но точно тогава се обади самата Волкова.
— Серьожа — каза тя меко и някак много фамилиарно, — струва ми се, че трябва да се видим с вас. Научих, че се опитвате да изясните къде сме били с Антон в понеделник, преди убийството на Юля. Не ми се искаше да ви казвам, признавам, че го скрих от вас. Но тъй като вие започнахте да тормозите мама, втория ми баща и сестра ми, разбрах, че трябва да призная. Всъщност не е кой знае какво, просто една не твърде красива история, та ми беше неудобно да я споменавам.
Така, тя е намислила нещо, хитрува. Зарубин беше абсолютно сигурен в това. Намислила е и сега ще се опита да го омотае. Какво пък, нека чуем.
— Разбира се, Анита Станиславовна — с демонстративна готовност отговори той. — Кога и къде?
— Сега съм у Антон, ще бъда тук до утре, няма да се прибирам вкъщи. Ако искате, може да дойдете тук.
Естествено той искаше. Сергей заряза всичко и хукна към Кричевец. Нямаше търпение да чуе лъжата на Волкова.
Но го очакваше разочарование. Ужасно, дълбоко, бездънно като пропаст от нощен кошмар.
Антон Кричевец не бил в понеделник на юбилея на режисьора Островски, защото изобщо не бил в Москва. Нямало го в страната. Пътувал за един ден до чужбина, до Турция. Взел самолета в понеделник сутринта, върнал се във вторник следобед. Ето ги билетите в двете посоки. Ето го паспорта с печатите от руския и турския граничен контрол.
А без Антон Анита нямало какво да прави на юбилея. Те не ходели един без друг на такива мероприятия. Всъщност лично нея никой не я е и канил, поканили Антон, а тя била като притурка, като негова дама. Почти съпруга.
Ха така. Причината, поради която Антон Кричевец е трябвало толкова спешно да лети за Турция, наистина не беше от най-благородните. Но такъв е животът, какво да се прави.
Най-важното — имало е причина. И всички документи, потвърждаващи неговото отсъствие от Москва, бяха налице.
Усетът бе подвел Серьога Зарубин. Какво пък, случва се.
Глава 8.
— На, дръж! — Следователят Висоткин с гнуслива гримаса подаде на Селуянов заключенията на експертите. — Препиши си каквото ти трябва и работи.
Първото заключение беше за оръдието на убийството. От него следваше, че ножът, с който са били нанесени смъртоносните рани на Галина Василевна Аничкова, е домакински, марка „Солинген“. Такива ножове се продават в специализираните магазини „Солинген“, както и в магазините от мрежата „Бауклотц“, и не са хладно оръжие, предназначено за поразяване на жива цел. Отиваш и си го купуваш, никакви проблеми.
Във второто заключение се казваше, че годни за идентифициране пръстови отпечатъци по ножа няма. От това, което бяха написали експертите, можеше да се направи извод, че ножът отначало неведнъж е бил пипан с голи ръце, вероятно още в магазина и в момента на покупката, а после са го докосвали само с ръкавици и така са премахнали всички предишни следи.
И накрая, третото заключение. Това, което Селуянов чакаше с такова нетърпение: възстановения текст от откъснатите от бележника страници за 5-6 септември 2002 година. Както Николай и очакваше, експертите бяха успели да възстановят изцяло текста от страницата за 5 септември, тъй като 7-и и 8-и са били събота и неделя, Галина Василевна не е имала много задачи през тези дни и страницата, на която са били бележките за двата почивни дни, е била почти празна. По-зле стояха нещата с 6 септември. Бележките за този ден се бяха отпечатали на страницата за 4 септември, сряда, и тази страница се бе оказала толкова гъсто изписана, че експертите не бяха успели да възстановят всичко.