Добре, реши Коля, докато бързо преписваше в бележника си сведенията от експертното заключение, ще работим с това, което имаме, няма как. Той се ядосваше на следователя, който го бе вдигнал от работното му място и го бе накарал да отиде в прокуратурата лично, вместо просто да ксерокопира заключенията и да му ги изпрати по куриер. А ако не е имало по кого, можеше да се обади на Селуянов — така и така, изпрати някого от колегите да вземе заключенията. Не, Висоткин не обичаше да разкрива престъпления, но пък обичаше да се прави на голям шеф, който с едно телефонно обаждане „строява“ не оперативните работници, които работят непосредствено с него, а техния началник. Следователят смяташе, че е под достойнството му да общува с детективите, признаваше само ръководството и само чрез него предаваше поръченията и възлагаше задачите. Общо взето, Коля разбираше защо става така. Защото оперативният работник наистина трябва да получи задача, след като предварително с него си обсъдил ситуацията в светлината на наличните доказателства и всякаква друга информация, докато със заместника по разследването или с началника на отдела можеш да не се впускаш в подробности, а да използваш само оскъдни фрази, като „абе ти си знаеш какво трябва да правиш, няма аз да те уча“. И наистина, някак смешно ще изглежда, ако следователят започне да учи началника на детективите… Вярно, фокусът се състоеше в това, че Висоткин не можеше да научи никого на нищо, защото не беше твърде вещ в разследването на престъпления, но ловко прикриваше своята неграмотност чрез по-опитни хора, затова именно не искаше да контактува с обикновените оперативни работници, които можеха да се окажат не твърде квалифицирани поради младостта си или поради липсата на практика, а викаше при себе си изключително техните началници, които по правило трябваше да са добри специалисти.
— Всичко ли преписа? — попита с подозрение Висоткин, гледайки как Селуянов затваря бележника и го скрива във вътрешния джоб на якето си. Същински строг учител, който проверява дали слабият ученик, когото заради получена на диктовка двойка специално са оставили след часовете и са му наредили 50 пъти да напише определена фраза без грешки, не е изхитрувал и не я е написал вместо 50 само 48 пъти.
— Всичко. — Коля погледна следователя с честни очи.
— Е, върви да работиш, знаеш какво трябва да правиш, няма аз да те уча.
„Не е и нужно — мислено отговори Николай, изскочи от кабинета и се затича надолу по стълбището, — и много съм ти благодарен, че не започна да ме учиш“.
Докато преписваше сведенията, той не разсъждаваше върху тях, внимаваше единствено да не допусне грешка, стараеше се да прехвърли информацията от заключението в бележника си, без да изгуби нещо и без да го сбърка. Когато се озова в кабинета си, Селуянов извика оперативните работници, които бяха натоварени с убийството на Аничкова, и сега вече впери в изписаните листове по-осмислен поглед. След две минути му съобщиха, че нито един от извиканите служители не е тук, всички са по задачи, което не беше чудно, защото освен убийствата с двуседмична давност, на територията се извършват, и то доста, обири на жилища, грабежи, кражби на вещи от автомобили, валутни измами край обменните бюра и какво ли не още, безинтересно от гледна точка на описването му в романи, но изискващо сили и време за разследване и оформяне на документи.
Николай даде на дежурния строго нареждане да изпрати детективите при заместника по разследването веднага щом те се появят в полезрението му, после се опита да обмисли информацията, съдържаща се в откъснатия от бележника на Аничкова лист, и с ужас разбра, че… нищо не е разбрал. Да, точно преди седмица той бе обсъждал с Каменская резултатите от анализа на всички записки в бележника и по време на това обсъждане и двамата си бяха служили с имена, адреси, названия на учреждения и фирми, но… Мина седмица, цяла дълга седмица, претъпкана с информация за други престъпления и имена на потърпевши, свидетели и заподозрени. Всичко се бе смесило в главата на Селуянов и като гледаше бележката „Костя, 17,30“, той не можеше да си спомни кой е този Костя и дали е бил споменаван някъде другаде в бележника. Или ето например „Надежда Семьоновна, 7,00-9,30“. Коя е тази? Откъде се взе?
Той отвори сейфа, извади ксерокопието на календар-бележника и мрачно впери поглед в листовете. Не, не е в състояние отново да разравя тази грамада, главата му е претъпкана с безброй проблеми. Вярно, има и аналитична таблица, която състави за него Настя, може би по нея ще му е по-лесно да се ориентира? Николай погледна в таблицата и моментално го заболяха зъбите. Ах, колко мрази всичко това… ей такива едни… На него му дай жив случай, когато трябва да погнеш престъпника, а таблици, графи, сведения — бррр! Не може да си вади хляба с това.