— Но какво излиза тогава? Че Кабалкина е отишла веднъж и после е решила да скрие факта, че се познава с Аничкова? Излиза, че именно тя е уредила откъсването на страницата от бележника? Сиреч, има нещо общо с убийството? — възбудено заговори Николай.
— Почакай, Коля, не бързай толкова. Кабалкина може да си е уговорила среща, но поради някакви причини да не е отишла. Отказала се е да ходи при кинезиолог или не е могла, всичко се случва. Хайде да проверим останалите бележки.
Те сверяваха данните още двайсетина минути, но не откриха нищо друго подозрително. Всички останали хора, споменати на страниците от 5 и 6 септември, бяха контактували с Аничкова неведнъж и не бе имало никакъв смисъл да унищожават бележка за една-единствена среща.
Оставаше Любов Кабалкина.
— Коля, ти си голям късметлия — каза му Каменская. — Страхотно ти провървя.
— Защо пък? — напрегна се Селуянов.
— Защото от Любов Кабалкина много се интересуваше Серьожка Зарубин. И дори се срещна с нея.
— Стига бе! — Коля дори не повярва на късмета си. — Сериозно?
— Сериозно, сериозно. Кабалкина от фирма „Планета“. Обади му се, той ще ти обясни.
— А какво не е наред с нея?
— Не бе, всичко й е наред. Има сестра, та Зарубин всъщност се занимава със сестра й, а чрез Кабалкина проверяваше алибито й.
— Ааа — разочаровано проточи той, — аз пък се зарадвах, че е заподозряна в нещо, та да я приберем начаса топла-топла.
Но при всяко положение това беше по-добре от нищо. Първоначалната версия се бе оказала правилна: на откъснатите страници наистина се споменаваше човек, чието име не се срещаше никъде в календар-бележника на Аничкова. Именно върху този човек падаше подозрението на първо място.
Селуянов си записа имената на трите служителки от фирма „Планета“, които бяха посещавали кинезиоложката, и сладко се протегна. Сега имаше откъде да започне изтеглянето на конеца, докато се разплете цялото кълбо.
— Любочка! — Гласът на майка й се блъскаше в слушалката, заливаше ухото и чрез него сякаш цялата глава. — Къде си, дъще? Обаждам се в службата ти — няма те, вкъщи те няма, а вече наближава десет, момчетата просто заспиват. Кога ще дойдеш?
— Не знам, мамо — вяло отговори Люба. — Тук всичко е много сложно… Сложи ги да спят при теб, може ли?
— Случило ли се е нещо? — развълнува се Зоя Петровна. — Къде си, Люба?
— На път съм, в колата.
Почти не излъга. Люба Кабалкина наистина се намираше в кола. Само че за никъде не пътуваше. Колата й отдавна стоеше с изключен двигател на две пресечки от дома й и на около три — от дома на родителите й, където я чакаха момчетата, нейните деца.
Тя нямаше сили да тръгне. Нито към къщи, нито към майка си и децата. Нямаше сили дори да вземе решение дали да прибере момчетата, или да ги остави за през нощта у родителите си. И ако майка й не беше се обадила, кой знае дали Люба щеше да се сети, че на синовете й отдавна им е време да си лягат.
След периода на сълзите и напрегнатото очакване тя изпадна във вцепенение. Трудно мислеше, работата се изплъзваше от ръцете й, с усилие произнасяше някакви задължителни думи, без които човек не може да мине, когато работи в колектив или пазарува в магазина. Но Люба имаше чувството, че самата тя не чува себе си.
Какво се бе случило с нея? Как стана всичко това? Тя, Люба Кабалкина, която винаги се усмихваше, която винаги бе готова да раздава на околните своята обич, внимание, грижа, безкрайно добрата, невероятно енергичната, жизнерадостната — виж ти, седи в колата си, смазана от страх и отчаяние, и не знае какво да прави.
… А всичко започна още тогава, през август, когато заместник генералният по персонала събра всички ръководители на служби, включително Люба, като главен финансист на фирмата.
— Няма да ви разкрия никаква тайна, ако ви кажа, че успешната работа в значителна степен зависи от психологическия климат в колектива — подзе той. — А психологическият климат, както е известно, зависи от отношението на хората, първо, към работата им, и второ, един към друг. Съществува положителен опит по използване на специалисти психолози за създаване на позитивен климат в колектива, включително с използване на нетрадиционни методи. Има много добри специалисти, от техните услуги вече са се възползвали някои фирми и резултатите са надминали всички очаквания. Затова, с одобрението на нашия генерален директор, ние сключихме договор с един такъв специалист. Настоятелно моля всички ви да се отнесете към това с нужната сериозност и да проведете разяснителна работа в своите отдели. Ще кажа веднага: всичко ще става строго конфиденциално, насаме с психолога, никаква информация от лично естество няма да бъде разгласявана, фирмата заплаша сеансите при психолога. Така че вслушайте се в себе си, господа, и то се вслушайте по-внимателно. Ако чувствате, че имате проблеми, които ви пречат да се отнасяте към работата си и към своите колеги с необходимото уважение и разбиране, посетете Галина Василевна Аничкова. Сигурен съм, че тя ще може да окаже нужната помощ на всеки служител във фирмата.