И точно както Афанасиев, изведнъж Настя видя себе си на подвижната лента. Миналогодишната. Със сигурност беше тя, защото прическата й беше като през миналото лято, и дънките бяха онези, белите, които отдавна си изпяха песента, понеже от разсеяност тя ги пъхна в пералнята заедно с една синя и една черна тениска. Миналогодишната Настя седеше в кабинета си на „Петровка“ и горчиво плачеше. Тя не виждаше днешния си образ, но знаеше, както обикновено става насън, че стои до „онази“ Настя и я утешава, гали я по главата. Звъни телефонът, „онази“ Настя си избърсва сълзите, вдига слушалката и потъва в някакъв делови разговор. Думите не се чуват, осъзнаването на случващото се става на нивото на чувството. Днешната Настя вижда как „онази“ се мръщи, търси нещо сред книжата на бюрото, доказва нещо на невидимия си събеседник и с облекчение си мисли; „Е, слава богу, нарева се, а сега ще се потопи в работата и повече дори няма да се сети за това. Можем с чиста съвест да я оставим сама“.
„А може би и това се нарича „пускам“?“
Жалко, че дървата свършиха и не може да се наслаждава на огъня. Вярно, Настя по време на лечебния воаяж обиколи къщата, надникна в бараката за дърва, потърси с очи брадвата и дръвника. Взе една цепеница, постави я, опита се, избутала бастуна, да вдигне брадвата с две ръце и веднага разбра, че дървосекач от нея не става. И най-вероятно никога няма да стане. Брадвата се оказа прекалено тежка за нейните нетренирани ръце, а половината крак — прекалено неустойчива опора. Нищо, ще почака, докато дойде някой — Чистяков или Дюжин, или някой колега. Те ще свършат тази работа както трябва и тя ще има дърва и огън в камината, и дълги часове мъчително сладки и упоително горчиви размисли…
А засега може да работи върху себе си, седнала във фотьойла или легнала на дивана. Вече минава девет, а Зарубин нещо не се обажда, обикновено още към осем подхваща своите разкази. Интересно, дали Коля Селуянов му се е обадил? Виж ти, как се свързаха нещата чрез тази Кабалкина! Дори е смешно. Вярно, такива съвпадения стават, но не всеки ден. Интересно ще е да я види човек, тази Кабалкина. Серьожка каза, че била някак нервна, напрегната, ту плачела, ту се затваряла в себе си. Ами да, как няма да се изнервиш, като имаш зад гърба си убийство или съучастничество в убийство. Но едва ли лично тя е извършила престъплението. Още повече че на племенника на убитата се е обадил мъж. Трябва да се проверят добре контактите на Кабалкина, да се търси съучастник. Определено е любовник, настоящ или бивш.
Настя, като споменаваше мислено името Кабалкина, все не можеше да разбере защо й става смешно, защо не може да погледне сериозно на мисълта, че тази жена, майка на две малки деца, може да се окаже престъпница. И изведнъж се сети, ами да, университетът, курсът по гражданско право, дебелият сборник „Гражданско законодателство“, съставител Кабалкин. Тази книга беше за нея най-страшният спомен от всичките пет години обучение. И макар че преподавателят, който водеше семинарите по гражданско право, постоянно повтаряше: „Не е нужно да знаете наизуст всичко написано тук, трябва само точно да си представяте в кой раздел да търсите отговора на съответния въпрос“, тези хиляда и петстотин страници текст, набран с дребен шрифт, й внушаваха страховит респект, граничещ с ужас. За това може да ти отиде целият живот. Самата дума „Кабалкин“ сред състудентите на Настя беше символ на нещо, без което не можеш да минеш и до което дори не можеш да се докоснеш без вълнение (нито семинар, нито контролно можеш да направиш без него, а за изпит да се подготвиш е просто немислимо). Да, не е смешно… Тоест, да си спомниш е смешно, обаче Любов Григоревна Кабалкина може да се окаже съвсем истинска престъпница, жестока, умна и изтънчена. Такава не можеш да я арестуваш със замах, тук е нужна грижлива подготовка. Е, защо така Зарубин не се обажда?! Не го е срам. Когато работата му не върви, по два пъти на ден звъни: „Настя Павловна“ та „Настя Павловна“, ама като му е просветнало в тунела, всичко ще си върши сам. Самостоятелен, видите ли. И Колка Селуянов си го бива обаче, можеше да каже поне две думи: какво му се очертава с тази Кабалкина, помогнал ли му е Зарубин.