Не, дръпна си юздите Настя, не бива така. Какво право има тя да се сърди на колегите? Те работят, а тя се размотава, почива си сред природата, край камината и на мекото диванче. Дори покупките й доставят вкъщи, медицинска сестра идва да й прави масаж и процедури. Същинска господарка стана и точно от скука в главата й нахълтват лоши мисли. Ако Коля или Серьожа издебнат петнайсетина свободни минути, по-добре да хапнат или просто да поседят на тишина, да си подредят мислите. А пък към Зарубин е съвсем несправедлива — каква светлинна в тунела може да е видял днес? Обстоятелството, че Кабалкина се оказа свързана с убийството на Аничкова, не променя нищо за него, по никакъв начин не влияе на случая с актрисата Халипова.
Добре, няма какво да седи със скръстени ръце, я да иде да се поупражнява. Още от неделя Настя бе решила поне два пъти на ден да се качва на втория етаж, като постепенно намалява интервалите между качването и слизането. Това занятие категорично не харесваше на крака й: ако той криво-ляво се съгласяваше да ходи по равното, то стъпването на стъпало и повдигане на всичките килограми на Настя определено го измъчваше. Но кракът все пак се поддаваше на разумно убеждаване и всеки път капризничеше все по-малко и по-примирено. А може би просто бе разбрал, че всичко е безполезно и от всяко положение ще го мъкнат нагоре-надолу в качеството на опорен крак. Настя не опита да се самозалъгва, като поставя на всяко стъпало отначало здравия си десен крак, а после да примъква левия — опитваше се да ходи като нормален човек, крачка с десния — крачка с левия. Получаваше се бавно и много болезнено. Но нали се получаваше!
Тя пъхна в единия джоб на топлия си плетен пуловер мобилния телефон, в другия — слушалката от стационарния, и започна изкачването към своята Фуджияма. Ако някой се обади, докато тя се намира на стълбата, няма скоро да му отговори, не вземе ли със себе си и двете слушалки. Я, колко предвидлива е станала!
А ето го и последното стъпало по пътя нагоре, сега може да си отдъхне и да поседи в една от стаите. В неделя Настя седя в детската — най-близката до стълбите. Днес реши да увеличи натоварването и въпреки парещата болка, да се примъкне до далечната стая, която беше нещо като спалня за гости, съчетана с кабинет. Там имаше бюро с компютър, рафтове за книги и касети, телевизор и голям диван, който се разгъваше на спалня. Десет минути за почивка — невероятен прогрес в сравнение с половината час в неделя — и обратно по същия маршрут. Покрай спалнята на домакините, покрай тяхната баня (банята за гости, която използваше Настя, се намираше на първия етаж), покрай детската — и към омразната стълба. Не, не бива да мисли така, неправилно е. Стълбата е чудесна, прекрасна, просто отлична стълба, най-хубавата на света. Колкото по-трудно е да се ходи по кея, толкова по-голямо е натоварването върху краката, следователно по-ефективно е упражнението и по-близко е оздравяването. Бъди благодарен на всичко, което те заобикаля. Дори това да е просто една стръмна тясна вита стълба, на която като нищо можеш да си строшиш врата. Благодаря на стълбата, задето е такава, обичам я. Благодаря на парното, задето го сполетя авария, защото благодарение на нея сега знам колко е хубаво това — да седиш пред горяща камина и да гледаш огъня. Благодаря ти, крак, задето се счупи, защото никога и през ум нямаше да ми минат мислите, които ми минават днес. Уча се да бъда благодарна на всичко, което се случва с мен и което ме заобикаля…
Уффф! Край. Първият етаж. Настя плувна в пот от усилието и болката, стана й задушно. Стигна до прозореца, разтвори го широко, няколко пъти вдиша дълбоко влажния студен въздух. Веднага й олекна, сърцето й заби по-равномерно. Благодаря ти, есен, задето имаш такъв студен влажен въздух, а не плътна лятна прашна задуха. Бъди благодарна за всичко…
Телефонът. В първия момент Настя дори не съобрази в кой джоб звъни, засуети се, заизмъква ту мобилния, ту слушалката и се оплете в натискането на копчетата.