— Господи, Анита, защо си толкова праведна? — простена Кричевец, отиде при нея и я прегърна. — Страх ме е, когато съм с теб. Край теб се чувствам абсолютно непълноценен.
Тя за миг се притисна до него, после решително се отдръпна.
— Хайде стига, зайо, престани да хленчиш. Вместо да се измъкваш от глупашки и абсолютно необосновани подозрения, по-добре да обясниш на милиционерите, че не си бил в Москва. А аз не съм се срещала с никакъв Дронов, защото си седях вкъщи, вързана за телефона. Колко пъти ми се обади ти от Турция в понеделник вечерта?
— Поне пет пъти, мисля — сви рамене той, — или шест. Не си спомням точно.
— Ето виждаш ли, милиционерите ще направят запитване до телефонната компания, оттам ще потвърдят, че от твоя мобилен в понеделник постоянно се е звъняло на моя домашен номер и сме разговаряли с теб. Така че аз с абсолютна сигурност съм си била вкъщи. Повярвай ми, Антоне, така е по-добре.
— Никак даже не е по-добре! — внезапно избухна той. — Защо трябваше да излагаме на показ мръсното си бельо, щом после се е изяснило, че Дронов изобщо не е бил в Москва? Не е бил, разбираш ли? Така че няма никакво значение къде точно сме прекарали ние вечерта на въпросния понеделник — при всяко положение не сме могли да се срещнем с него.
— Може да сме се срещнали с неговите престъпни приятелчета. И после, ние наистина не знаехме, че го няма в Москва, и се страхувахме, че тези тъпи ченгета дълго няма да ни оставят на мира. Те започнаха да разпитват мама, Люба, идваха в службата ми и бог знае какво още можеха да измислят. А че Дронов е бил извън Москва, това дребното глупаче от „Петровка“ ни го каза чак след като си признахме за твоето пътуване до Турция. Нямаш в какво да ме упрекнеш, Антоне.
— Сигурна ли си? — примижал, попита той и веднага сам се уплаши от тези думи, които неволно се откъснаха от устата му.
Анита не отговори веднага. Отдалечи се от прозореца, бавно мина покрай Антон — дори без да го погледне, протегна ръка към поставената в средата на масата фруктиера с мандарини, взе една, няколко пъти я подхвърли и улови, замислено я погледна и я върна на мястото й.
— От въпроса ти личи, мили, че въобще не си сигурен в това — с равен тон каза тя и направи крачка към вратата. — Не съм господарка на мислите ти, така че ти имаш право да мислиш каквото щеш. Но не е хубаво да злоупотребяваш с това право.
Кричевец остана в стаята сам, проклинайки се за своята несдържаност. Той, безработният бивш каскадьор, живее с парите на своята любовница и на всичкото отгоре си позволява да я упреква в нещо!
След няколко минути от другата стая се чуха кадифените звуци на саксофона. Анита свиреше старото танго „Малкото цвете“. Тя винаги свиреше именно тази любима своя мелодия, когато беше разстроена от думи или постъпки на Антон. Не ядосана, а именно разстроена, тоест тъжна и готова за одобряване, ако той бъде достатъчно умен, за да направи първата крачка.
Той винаги бе достатъчно умен. Любовникът на Анита Станиславовна Волкова не беше голям късметлия в работата си, но определено не беше глупак. В противен случай нямаше да се задържи до нея цели петнайсет години.
Все пак тя се обади на Чистяков. Дълго се бори със себе си, знаеше, че Льошка работи, зает е и изобщо не е нужно да хукне от Жуковски за Болотники — дълъг път е — само защото, видите ли, я било страх. Има охрана, има сигнализация, защо да се втурва насам напразно?
У Настя ожесточено се бореха разсъдливият и хладнокръвен служител на криминалния отдел и слабата уплашена жена, която не може нито да избяга, нито да се зашити. Дали защото болката в крака бе успяла да се промъкне до душата й и плътно да заседне в нея като осъзнаване на собствената й слабост, дали пък защото изведнъж ужасно й се бе дощяло да види мъжа си, но жената у нея победи милиционера. И тя се обади.
Чистяков изобщо не възприе молбата на жена си като каприз — той знаеше, че капризите и истериите не са в нейния стил, — обеща веднага да си уреди нещата, да прехвърли всичко, което може, за утре, да отмени всичко останало, което не може да се отложи, и да дойде.
Опитите й да поспи през нощта се оказаха несполучливи, от време на време Настя успяваше да задреме, но от най-незначителния звук скачаше и започваше напрегнато да се ослушва, дразнейки се, задето пулсиращото някъде в ушите й уплашено сърце блъска толкова силно, че й пречи да чува и тя не може да разбере наистина ли някой се опитва да отвори вратата или прозореца, или само така й се струва.
Така се мъчи докъм седем часа, после стана, оправи дивана и се потътри към банята. След това дълго седя в кухнята, като си наливаше ту кафе, ту чай, гледайки с отвращение пухкавите кифлички, които всеки ден с огромно удоволствие изяждаше за закуска, като ги мажеше с масло и конфитюр.