Бъди благодарна за всичко, което ти се случва… За какво би могла да благодари на снощното произшествие? Задето най-сетне се намери повод, за да си изясни въпроса с охраната и сигнализацията? Защо пък не, напълно подходящо. Всъщност снощи не се случи нищо особено, но ако сега опасността се покаже в цял ръст във вид на някакъв бездомник, наркоман или крадец, Настя ще бъде напълно готова. Сега вече няма да забрави къде се намират копчетата на сигнализацията и кое лостче трябва да дръпне, за да се включи алармата. Така че благодаря ти, незнайни човече, който подслушваше под прозореца и като неуловима сянка се скри в мрака, от днес нататък ти няма да свариш Настя неподготвена.
Освен това благодаря ти, произшествие, задето ми напомни една позабравена истина: нямаш по-близък човек от Льошка. През нощта, по време на дългите прекъсвания между кратките периоди на дрямка, тя бе мислила само за това: колко хубаво щеше да бъде той да дойде и да постои малко край кея. И колко безсъвестна със своята нервност и страхове е тя, готова всеки момент да му създаде проблеми. И колко й е нужно сега неговото присъствие, неговата топлина, неговата ироничност, увереност, грижа. И колко й се иска да си поговори с него.
Тя желаеше именно Чистяков да дойде и да постои при нея. Не Павлик Дюжин, стопанинът на тази къща и носител на някаква странна, но привлекателна мъдрост. Не Юрка Коротков, този толкова стабилен и проверен приятел, който определено в сложна ситуация би се оказал много по-добър защитник от Льоша или пък от Дюжин. Юрка и стреля прекрасно, и самбо владее, и изобщо е милиционер с божия дарба, в сложна ситуация никога не би се объркал. Настя можеше да се обади дори на Татяна Образцова и да я помоли да й „даде назаем“ за малко Ирочка с оправданието, че й е скучно и самотно; Ирочка с радост би дошла, а и мъжът й — Миша Доценко, определено не би възразил. Но на Настя кс й трябваха нито Дюжин, нито старият верен приятел Коротков, пито симпатичната, весела и грижовна Ирочка.
Трябваше й Льоша Чистяков. И тя му се обади, като се проклинаше за малодушието и нервността си. Кой знае защо, Настя прецени именно така своето абсолютно естествено желание да види мъжа си.
Обади му се, изми чашите, старателно избърса масата а кухнята, помете, замък на стола си в просторното преддверие, където до входната врата имаше прозорец, и зае позиция. До копчето на сигнализацията можеше да се пресегне с ръка. Ако някой се приближеше до вратата, веднага щеше да го види.
„Ще седя ей така, като баба на прозорец, и ще наблюдавам живота — с усмивка си помисли Настя. — Вместо да почета или да изгледам някой филм от пълния сак с касети. Дааа, вярно си е, наближава старостта“.
Първо в полезрението й се появи мургавото чевръсто момче, което всяка сутрин й носеше пресни млечни продукти — кефир и кисело мляко. Настя му плати и го помоли към обяд да й донесе парче телешко, по-хубаво да бъде.
— Гости ли очаквате? — разбиращо кимна куриерът от магазина, който вече бе свикнал, че за себе ся куцата обитателка на вилата на Дюжин взема само полуфабрикати, които е лесно да сготвиш в микровълновата печка.
— Мъжът ми ще дойде. Да, и хляб, половинка „Бородински“. Ще донесеш, нали? Останалото май си го имам.
— Ако сте забравили нещо, обадете се! — извика момчето, вече хукнало обратно.
След още половин час на хоризонта се появи обещаният снощи специалист по охранителната сигнализация. Когато го видя, Настя съжали, че не се бе обадила на охраната. Хем се канеше и забрави. Как можа! Още снощи, когато си припомни указанията на Дюжин, тя намери всички бутони, защо трябваше днес човекът да се разкарва. Сега, за да не се чувства извикан напразно, ще трябва да се мъкне с него из цялата къща, да се преструва, че слуша внимателно, и да разглежда всяко копче с подробните обяснения към него. Хем от петте бутона два се намират на втория етаж — в детската и в спалнята на домакините. Съмнително удоволствие, да.
Специалистът по охраната се представи като Иван, веднага забеляза стола до прозореца в коридора, но дори не се усмихна.
— Е, копчето до вратата, гледам, сте го намерили сама. Да вървим, ще ви покажа останалите.
За всеки случай Настя си взе бастуна, макар че из къщи вече се движеше без него. Нека този подробен Иван да не става прекалено старателен, да види, ме жената ходи трудно, и да си тръгне по-бързичко.