А вместо това — някакъв кален начинаещ шофьор, когото естествено законите на гостоприемството забраняват да пуснеш да си върви, без да му налееш чай. И сладките приказки ще трябва да се отложат за неопределено време.
Бъди благодарна… На кого? За какво? На непознатия, който цъфна тук съвсем неканен? Или на Льошка, който го доведе?
— Поне знаеш ли как се казва? — миролюбиво попита Настя.
— Валентин Николаевич. Така се представи. Кандидат на филологическите науки, преподава литература в някакъв нафукан колеж. Учител, с една дума.
— Ааа, тогава работата е ясна — проточи тя. — Учител по литература и гума насред кален път са две несъвместими неща, като гения и злодейството. Между другото, върви да го питаш, може да му трябва нещо, а да се стеснява да поиска.
Чистяков се върна доста бързо и съобщи, че измилият се от калта филолог моли тя да бъде така любезна да му даде някое ненужно парцалче, което той да намокри, за да почисти якето си, а после със същото парцалче да избърше в купето всичко, което е успял да пипне с калните си ръце.
Около половин час нещастният литературовед, ако се съди по последователността на шумовете, почиства якето, опитва се да премахне калта от панталоните си, на няколко пъти изтичва навън при колата и се връща, за да изплакне парцала, после си бърса обущата. През цялото това време Настя и Льоша седяха в кухнята и полугласно обсъждаха събитието, което я бе накарало рано сутринта да се обади на мъжа си и да го помоли да дойде.
— Това не може да е свързано с работата ти, защото сега не работиш — разсъждаваше Чистяков. — Значи остават само два варианта. Или е някой престъпник, тоест банален обирджия, който се опитва да прибере нещо от къщата, или маниак, който напада самотни жени, или някой иска да си разчисти сметките с теб, тоест да ти отмъсти. За някой стар случай. Кое ти допада най-много?
— Най ми допада маниакът — решително заяви Настя. — Защото, когато ме огледа добре, ще се откаже от гнусните си намерения. Прекалено съм стара и безинтересна, за да ме нападат сексуално.
— Търсиш леките пътища, драга.
— Че кой не ги търси? Много ли глупаци си виждал, дето обичат да им е по-трудно? Но тук съм що-годе наясно какво трябва да се прави. Ще се свържа с Чернишов от областното управление, той ще ми каже лапи из нашите околности се навърта маниак или не. Вярно, той може да се окаже начинаещ, тогава ще е по-лошо.
— Защо? — не разбра Алексей.
— Защото, ако още нищо не е сторил, ако тепърва замисля първото си престъпление, за него няма да има никакви данни и никой няма да го издирва. А и обирджия не е лош вариант, бива. Ето, да предположим, че снощи е надникнал през прозореца в къщата, видял е, че тук няма кой знае какво за обиране, или обратното, харесал си е нещо. Но къщата не е празна. Това е минус за него. Да допуснем, че не се е отказал веднага от намерението си, а е решил да поогледа, да понаблюдава. И е видял, че нощем около гъшата обикаля охрана. Значи къщата не остава без наблюдение. Това е още един минус. Ще влезе ли тук, ако има поне капчица мозък?
— Ако има капчица, няма да влезе — съгласи се Льоша. — Ами ако няма? Бездомниците, младежите и наркоманите имат проблеми с капките, нали знаеш.
— Вярно е. Но ние с теб напразно си губим времето, защото охранителят на име Иван ми обясни простичко, че когато си лягам, мога да предавам къщата за охрана. И ако някой се опита да влезе при мен през нощта, сигнализацията ще се задейства автоматично. Най-важното е да не забравя сутринта, преди да отворя прозорец или врата, да им се обадя да свалят охраната от къщата. Как мислиш, дали няма да забравя?
— Определено ще забравиш — уверено каза Чистяков. — Нали те познавам. Ще си легнеш, ще се повъртиш час-два в леглото, после ще станеш, ще отидеш в кухнята да запалиш цигара, сетне ще отвориш прозореца, за да проветриш, и готово. През останалата част от нощта ще стреляш срещу охраната и ще им доказваш, че не си крадла.
— Я стига! Защо ме плашиш сега! Ще накача по цялата къща листчета с напомняне. Изобщо нещата не са толкова страшни, колкото ми се сториха в началото. Нали?