На лицето му с огромни букви бе изписано желание да чуе потвърждение на догадката си и някаква страшна история как при арестуване на маниак той е стрелял и е ранил милиционерката. Господи, помисли си Настя, всички мъже са като деца, дори да са кандидати на филологическите науки и да учат деца в колеж на разум и доброта. Примами ги с дървена пушка и те веднага изгубват всичката си строга научност и се превръщат в хлапаци.
— Не, Валентин Николаевич, ще трябва да ви разочаровам. Това не беше задържане, а най-обикновена автомобилна катастрофа. Така че учете се да шофирате добре.
До момента, в който пералнята в банята на първия етаж зазвъня, раздразнено съобщавайки, че е направила всичко, което е по силите й, а който може по-добре, да си го прави, те не само бяха приключили с обяда, но и на два пъти бяха варили кафе и бяха изпили по чаша чай с пухкавите кифлички, които сега им дойдоха тъкмо на място. Изпраният и изсушен „като за ютия“ панталон бе подложен на строг оглед. Като цяло бива, вярно, с него вече не може да се отиде на прием при френския посланик, но да се кара кола и да се влиза в крайпътни ресторантчета — спокойно. Многострадалният филолог отново се качи на втория етаж да действа с ютията. И Настя с удоволствие си помисли, че сега той ще си тръгне и тя ще седне с Льошка на диванчето пред камината и ще му поиска прошка. За всичко, за всичко. През двайсет и седемте години, откак се познаваха, сигурно е натрупал много обиди. Именно за тях ще си поговорят.
— Ася, ще остана при теб до утре сутринта, ами после какво? — неочаквано попита Алексей.
— После ще си заминеш и ще дойдеш чак в събота — безгрижно отвърна тя.
— Но нали ще те е страх.
— Няма. Льоша, сутринта ме обхвана идиотска паника, не знаех, че къщата може да се предава на грижите на охраната. И ще я предавам — не само нощем, но и денем. Виждаш ли колко е просто всичко? Поговорих си с теб, обсъдихме всичко и сега никак не ме е страх. Наистина, честна дума.
— Виж какво измислих… Само недей веднага да ми ръмжиш, нали?
— Няма. Ще пищя като настъпена мишка. Е, та какво измисли?
— Може да сключим с тоя графоман взаимноизгоден договор. Той ще идва тук всеки ден, нали му е все едно в коя посока ще шофира, стига да навърта километри. Ако трябва, ще ти нацепи дърва или ще свърши нещо полезно, такова, което на теб не ти е по силите. Ти ще му направиш чай, ще му дадеш един-два сандвича, да си почива и да те забавлява, като си приказвате.
— Не е нужно никой да ме забавлява — ядосано възрази Настя. — Тук изобщо не ми е скучно. И не е нужно да ме пазят, тук си има професионална охрана, а от него става защитник колкото куршум от пластилин. Какви ги измисляш, Чистяков?
— Ася, аз те познавам добре. Докато навън е светло, си много самостоятелна и не ти трябва никой. Но мръкне ли се, тези оптимистични мисли ще се изпарят и ти отново ще започнеш да се страхуваш и да се ослушваш във всяко шумолене, и да седиш на три сантиметра от спасителното копче, и да не смееш да отидеш до тоалетната. Аз ли не те познавам! Седяла си цяла сутрин на стола до прозореца, забрави ли? Искаш по цели дни да седиш там, така ли? И особено вечер, когато навън вече нищо не се вижда и от това ти става още по-страшно?
Всяха негова дума беше истина, Настя не можеше да не признае това. Той наистина добре я познаваше, много по-добре, отколкото се познаваше самата тя.
— И какво предлагаш? — попита го с потреперващ глас.
— Предлагам да помолим Валентин Николаевич в делнични дни да идва тук следобед, към шест часа, когато започва да се мръква, и да остава до десет вечерта. Или до единайсет, зависи доколко би могъл. После ти предаваш къщата на охраната и си лягаш.
— И как смяташ да го убедиш? За какво би го правил той? Пари ли ще му предложиш?
— Не, защо, ще му предложа теб.
— Мислиш ли, че ще се съблазни? — Настя със съмнение се огледа, спря поглед върху болния си крак.
— От това, за което си помнели ти, определено няма да се съблазни — позасмя се Льоша. — Ще му разказваш неща, които иска да научи, за да създава своите безсмъртни криминални романи. Как са организирани вашите служби, кой на кого се подчинява, кой за какво отговаря и така нататък. Ще му разкажеш разни страшни истории, може и смешни. Струва ми се, че размяната е равностойна.
— Така ти се струва на теб. Той може да е на съвсем друго мнение по този въпрос.
— Може би — не влезе в спор Алексей. — Но първо трябва да чуя твоето мнение.
На нея много й се искаше да откаже. Не й беше нужен този абсолютно чужд човек, макар и много мил, обаятелен и приятен събеседник, и изобщо симпатичен, образован… Макар и такъв, на нея не й трябва. Тя прекрасно ще се справи сама, без разни филолози графомани.