Вече щеше да хапне апетитно късче риба, когато внезапно отново го обхвана раздразнение и Ритер ядно запокити вилицата на масата. Извади телефона, набра ателието на Лариса. Никой не вдигна. Набра мобилния й телефон. Абонатът бил временно недостъпен. Изключила си е телефона? Батерията му се е изтощила? Или тя се намира на място, където няма покритие? Например в метрото. Или в някой сутерен. Макар че Ларка има собствена кола, с нейните съмнителни приятелки, лесбийки и наркоманки, тя може да се озове къде ли не. А може вече да си е вкъщи, кротко да пие чай с Нина Максимовна или да гледа телевизия? Не, не може да бъде. Нина щеше да му се обади и да му каже, че Ларка се е прибрала, майка му знае как се притеснява той, от снощи не може да намери жена си. Тя не се прибра снощи, но това беше нещо обичайно, макар че побрано винаги вдигаше телефона и Валерий знаеше със сигурност, че нощува в ателието. Цяло денонощие ни вест, ни кост от нея. Това може да означава само едно: пристрастието към наркотиците е преминало на ново ниво, сега тя или силно е увеличила дозата, или употребява нещо друго, от което мозъкът съвсем изветрява и се губи представата, че трябва все пак да се обадиш вкъщи, дори да не се прибереш, поне близките ти да знаят къде си, за да не полудяват и да не те търсят по улици, милиции и морги.
Но за всеки случай звънна вкъщи. И не чу нищо ново. Нина Максимовна също се тревожеше, вярно, по малко по-различна причина.
— Сине, ела си, моля те — жално помоли тя. — Страх ме е. Щом Лариса си позволява това, мога да си представя в какво състояние ще се прибере. Страх ме е да остана сама с нея.
Разбира се, майка му мислеше само за това какво ще се случи, когато снаха й се прибере. А на Ритер му беше все едно какво ще се случи, стига тя най-сетне да се прибере. Само да се намери. Или поне да се обади.
Трябва да отиде в ателието, да отключи със своя ключ и да погледне какво става там. Може би Ларка е сглупила да вземе голяма доза и сега лежи там сама, в безсъзнание, и няма кой да й помогне?
Тази мисъл му бе хрумвала неведнъж през целия ден и Ритер вече бе посягал за палтото си с намерението да тръгва, но изплуваше отвратителната картина, когато неочаквано влезе в ателието заедно с Анита, и отново окачваше палтото в гардероба и се връщаше в кабинета. Не, не е готов да се сблъска с това още веднъж. А може да има и нещо по-лошо, например не една партньорка, а няколко. Или групов секс, разюздана оргия. Защо му е да вижда това? Достатъчно е, че напълно допуска: това е възможно. Той разбира защо става това и знае кой е виновен. Не Ларка, а той самият. Той не направи всичко възможно, за да й помогне, а тя, глупачката, може да си помогне сама единствено по този идиотски начин, като подсилва въображението си с наркотици и изпитва здравината на емоциите си.
Но ако й се е случило нещастие и тя се нуждае от помощ? „Трябва да вървя“, повтаряше си Ритер, докато бързо си проправяше път през тълпата и машинално поздравяваше познати. Трябва да върви. Ще спре пред вратата и ще се ослуша. Ако там има шум и веселие, значи всичко е относително наред с жена му, тогава той незабелязано ще се обърне и ще си тръгне. Ако е тихо, внимателно ще отвори вратата и ще влезе. Само ще погледне. Няма да прави сцени, няма да гони никого, няма да крещи и да размахва ръце. Има нужда само да се убеди, че Лара не се нуждае от помощ, че е жива. Дори ще се постарае никой да не го усети. Само ще се убеди, ще се успокои и веднага ще си тръгне.
А ако я няма в ателието? Какво ще прави тогава?
По дългия коридор, покрай ресторанти и бутици, Ритер крачеше към гардероба, като продължаваше автоматично да отговаря на поздрави и да стиска ръце. Пред него се мярна познат костюм. Любаша?
Настигна я вече в гардероба, когато Люба трескаво пъхаше ръце в ръкавите на дългия си шлифер.
— Тръгваш ли си? — попита я учудено.
— Също като теб — през зъби отговори тя, без да го поглежда.
— Аз имам спешна работа — кой знае защо, започна да се оправдава той. — И после, все лак съм гостенин, това не е мой празник. А ти работиш в „Планета“…
— Аз работя като майка, имам малки деца.
Люба изглеждаше или разтревожена, или сърдита — Ритер не можа да разбере. Но и не му се искаше да се замисля сега: той си има свои проблеми, дано си реши тях, а настроението на Любаша ще се оправи от само себе си.
Към изхода вървяха заедно. И не си казаха нито дума, докато не се озоваха на стълбището пред хотела. Ритер се обади на шофьора си и му нареди да дойде пред входа.