— Къде е твоята кола?
— Ей там. — Люба му посочи някъде встрани. — Всичко хубаво. Предай поздравите ми на Нина Максимовна и Лариса.
— Благодаря, ще предам.
Люба слезе по стъпалата, извърна се, помаха му с ръка и се усмихна някак жално и объркано. Валерий помаха в отговор и дълго гледа как тя върви към колата с новата си походка, тежка и безрадостна.
Поканата за приема по случай десетгодишнината на холдинга „Планета“ Селуянов получи без проблеми.
Предния ден седя цели два часа в кабинета на заместник генералния директор по персонала и в крайна сметка заедно с новата информация отнесе със себе си и покана за двама, която се закле да използва не за да заведе майка на светския купон и да се натъпче безплатно, а изключително със служебна цел.
Заместник генералният директор Исканцев, както се стори на Селуянов, искрено тъгуваше за Галина Василевна Аничкова.
— При Галина Василевна ходеше дъщерята на жена ми от първия й брах. Момичето имаше извънредно тежка депресия, а след курса при Аничкова буквално разцъфтя. Без никакви хапчета. За мен беше много важно да не се тъпче с лекарства, разбирате ли?
— Разбирам — кимна Селуянов. — Вие откъде научихте за Аничкова? Кой ви свърза с нея?
— Един приятел, собственик на търговска фирма. Работите му изведнъж тръгнаха някак много успешно, аз естествено се поинтересувах къде се крие тайната за това, та той ми разказа за Галина Василевна и как сключил с Аничкова корпоративен договор. Използвал много правилен според мен метод. Нали нашият руски човек ужасно мрази да си признава, че има проблеми и ходи при психолог или при психоаналитик. И се старае да скрие това. А проблеми съществуват и е съвършено очевидно, че те пречат на успешната работа, а ако отделни служители не работят добре, какъв резултат могат да имат всички заедно?
— Никакъв — съгласи се Николай. — И какво е направил вашият приятел от търговската фирма?
— Съобщил е на целия личен състав, че фирмата плаща услугите на психолога за всички. При това никой не е длъжен да се отчита или да съобщава на някого дали ходи на сеанси при Аничкова или не. Нещо повече, дори е желателно всичко да е строго конфиденциално. С Аничкова се сключва нещо като трудов договор, в който пише, че тя в течение на шест месеца е един вид щатен психолог на фирмата и работи с всички, които пожелаят. За това й се плаша гарантирано възнаграждение, доста високо. Ние постъпихме по подобна схема.
— Нещо не ви разбрах — спря го Селуянов. — Нали на Аничкова е трябвало да бъде платен всеки сеанс?
— Да.
— Как тогава сте могли да знаете предварително колко души ще потърсят помощта й и колко сеанса ще проведе тя за тези шест месеца?
— Не знаехме. Съдехме по средните показатели. Аничкова вече на няколко пъти бе работила за фирми и от нейния опит излизаше, че към услугите й прибягва всяха десета жена от служителите, а мъжете — само в единични случаи. Крайно рядко, с една дума. Ние пресметнахме колко жени от нашия персонал може хипотетично да пожелаят да ходят при кинезиоложката, но колективът ни е предимно мъжки, жени работят най-вече във финансовия и в рекламния отдел. Та така, пресметнахме броя на жените, добавихме няколко единици за мъже и получихме сума на хонорар, която задоволи и нея, и нас.
— Ами ако при Аничкова бяха отишли по-малко хора от планираните? Щяхте да платите ненужно повече.
— Значи това е наш риск. — Исканцев разпери ръце. — Поехме го.
— Ами ако беше станало обратното, ако при нея бяха отишли повече от предвидените хора, Аничкова би трябвало да работи безплатно с част от хората.
— Това е неин риск. И Галина Василевна се съгласи да го поеме. Тя каза, че в практиката й се е случвало и така, и иначе, но в крайна сметка средностатистическият показател пак се запазва. Разберете, Николай Александрович, ние сме принудени да запазваме конфиденциалността. Ако бяхме настояли служителите да носят в счетоводството бележки от Аничкова, потвърждаващи, че с тях е проведен сеанс, цялата идея щеше да се провали. Никой нямаше да отиде при нея, освен най-любопитните. Щяха да отидат, забележете, не онези, които наистина се нуждаят от помощта на психолог, а онези, на които им е просто интересно що е то кинезиология и които освен това не страдат от комплекси и не се страхуват да признаят, че са посещавали психолог. Не, не, и моето собствено разбиране за ситуацията, и опитът на всички други фирми, с които е работила Аничкова, показват, че само пълната дискретност може да даде положителен резултат. Естествено има хора, които с удоволствие разказват на колегите си за своите посещения при такъв специалист, но те са много малко, уверявам ви.