Но в календар-бележника имаше още една записка и именно тя наведе Селуянов на напълно хулиганска мисъл. От бележката ставаше ясно, че Галина Василевна е била поканена на приема по повод десетгодишнината на холдинга „Планета“.
— Доколкото знам, вие сте поканили Аничкова на своя празник — каза той на Исканцев. — Ако не греша, той ще се състои утре.
— Да — тъжно потвърди заместник-директорът по персонала, — това е много добър ход, подсказа ми го мой приятел, онзи от търговската фирма. И те също са имали някакъв повод да се съберат колективно — дали за Нова година, дали за Коледа, и той е поканил Аничкова и публично я представил на целия колектив. Сиреч, ето, ако някой още не знае, това е нашата Галина Василевна, която толкова успешно работи с доста наши колеги и много ни помага. В действителност по онова време при нея ходели само двама души, но всички повярвали, сметнали, че наистина много хора ходят, а те с какво са по-лоши? Още повече, ако помага. След това хората буквално тръгнали на тълпи при нея. Тук голяма роля играят и личните впечатления. Вие, за съжаление, не сте имали случай да видите Галина Василевна, но аз неведнъж съм общувал с нея — още когато водех там доведената ми дъщеря. Необикновено обаятелна жена, излъчваше такава положителна енергия, че само като я приближиш — настроението ти само се повдига, колкото и гадно да си се чувствал. Беше невероятна!
В думите му звучеше неподправена мъка, явно този Исканцев бе изпитвал наистина добри чувства към Аничкова.
— Трябва да присъствам на утрешния ви прием — твърдо заяви Селуянов. — Само не ме питайте защо. Разбрахме ли се?
— Няма проблеми.
Исканцев извади от чекмеджето покана с непопълнен ред след засукано напечатаните думи „Уважаеми господине (госпожо)“.
— На ваше име ли? — попита той.
— Да. Селуянов, Николай Александрович. Но за двама — за всеки случай напомни Коля.
— Естествено.
Исканцев собственоръчно вписа името в поканата и я подаде на Селуянов.
— И друго — не мирясваше Коля. — Ще дойда с човек, когото вие сигурно познавате.
— Кой човек?
— Племенникът на Галина Василевна.
— А, да, да, разбира се, много пъти съм го виждал, когато водех Леночка… Неприятен тип. Мисля, че е алкохолик.
— И аз така мисля — с лекота се съгласи Николай.
— Смятате ли, че мястото му е на мероприятие като празненството…
— Господин Исканцев — строго го прекъсна Селуянов, — смятам, че присъствието на племенника на Аничкова на утрешното празненство ми е нужно за работата. Затова ще ви помоля, ако трябва, да се престорите, че лично сте го поканили, именно за да присъства. Да не вземете да кажете, че не знаете кой е и как е попаднал там. Разбрахте ли ме?
— Разбрах ви, разбрах — с тежка въздишка отговори Исканцев.
— Тогава аз тръгвам — лъчезарно се усмихна Коля. — Всички във вашата фирма знаят, че се занимавам с убийството на Аничкова. Така че не е нужно да градите някакви тайни около моята личност. Но съдържанието на разговора ни трябва да си остане между нас. И това ли разбирате?
— И още как…
Когато излезе от офиса на „Планета“, Селуянов се отправи към жилището но Аничкова, където все още живееше нейният безпътен племенник. Нямаше го вкъщи, но благодарение на подробната проверка на версията за връзката на младежа с убийството, местата, където бе най-вероятно да го намерят, бяха добре известни. Николай методично изследва всички записани в бележника му адреси и само след час и половина намери Генадий Аничков в евтина пивница в компанията на трима приличащи си юнаци, чийто физически облик бе се спрял по средата на пътя от уличен гамен към рано състарен бездомник. Впрочем май бяха по-близо до „бездомник“.
Гена позна Селуянов и тази среща никак не го зарадва. Той, кой знае защо, грабна халбата с бира с две ръце и започна бързо да сърба мътната напитка, сякаш детективът бе дошъл единствено за да му вземе това, което още не е успял да изпие.
— Е, какво още искате? — недоволно попита Аничков, когато Селуянов дойде до тяхната маса.
— Ами много неща — позасмя се Коля. — Хайде тръгвай, трябва да си поговорим.
— Че за какво има да си говорим? По сто пъти си казахме едно и също.
— Нищо, и сто и първият път няма да е излишен. Тръгвай, тръгвай, и бездруго вече изпи всичко.