Какво, пак ли никой не вдига? Ах, ах, колко лошо. Е, и после какво? Надолу по коридора, покрай ресторанти и бутици, към гардероба. Значи сте решили да си тръгнете от празненството. Ама защо толкова рано? Там останаха още толкова вкуснотии.
Охо, и кавалерът ви се втурна подир вас. Защо така го изоставихте, не се сбогувахте дори? Не е хубаво, не е красиво, възпитаните дами не постъпват така. Тръгвате си заедно, но като чужди, уж вървите един до друг, но сякаш поотделно. Има си хас, човек може да го разбере, не е доволен от поведението ви, а на вас не ви се иска да се оправдавате, прекалено сте угрижена от собствените си проблеми.
Е, какво, ще се разотиваме значи? Поотделно? Всеки със своята кола? Аха, ето, и с ръце си махват, наистина се сбогуват.
Добре де, ние ще си запишем номера на колата на вашия спътник и още утре ще знаем за него всичко, което ни е нужно. Може тъкмо той да е вашият съучастник? Може тъкмо на него да се опитвахте бързо да се обадите, за да не се лутате из тълпата и да го търсите из цялата зала? А той не вдигна, защото бюфетът се намира точно до оркестъра и там не се чува никакво звънене, ако ще и сто пъти да набират.
Но ако тази горила със смокинга е вашият съучастник, мадам Кабалкина, защо не си тръгвате заедно? Тъкмо сега е моментът да седнете и да си поприказвате, да обсъдите ситуацията. А вие се разделяте, всеки с колата си.
Впрочем защо ли Селуянов реши, че се разделят? Напълно е възможно да отиват на едно и също място, само че всеки със своята кола. Казват, че при богатите така било прието.
Коля видя как от паркинга потегли незабележима „деветка“ и последва колата на Кабалкина. Браво, Витьок, макар да не си титан на мисълта, разбираш си от работата. Сега той може спокойно да се върне в залата, където го чака гладният и жадуващ за пиячка Генка Аничков. Той си изигра ролята и сега трябва да получи обещаното възнаграждение. Човек трябва да изпълнява обещанията си.
Късно след полунощ съдебномедицинският експерт завърши огледа на трупа. Едновременно беше ужасно жаден и му се спеше — не можеше да определи какво иска повече.
Експертът широко се прозя, с усилие стъпи на краката си, при което ставите му изразително изпукаха. Младият оперативен работник му подаде бланката на протокола от огледа на трупа, която бе попълнил под диктовката на медика. Той бързо прегледа написаното и одобрително кимна:
— Нищо не си объркал, браво. А дали установиха самоличността?
— Че как — отговори по-възрастният оперативен работник, с когото докторът вече много пъти се бе срещал на местопроизшествия. — Лариса Сергеевна Ритер.
— Лариса Сергеевна Ритер. — Съдебният лекар произнесе тези думи бавно, изразително. — Красиво име. И момичето е било красиво. Жалко.
— А за грозните не ти ли е жал? — позасмя се оперативният работник.
— За всички ми е жал. А най-много — за себе си. Колко трупове вижда през живота си нормалният човек? А аз колко? Ето, разбираш ли сега.
Той бавно се потътри към вратата и започна да навлича вехтото си палто върху престилката. Да пие или да спи? Не, май все пак ще пие. Днес в стола бе ял някаква гадост.
Глава 11.
Задушевният разговор с Чистяков в уютната атмосфера край камината така и не се състоя, отначало все нещо пречеше: новоизпеченият автолюбител с неговата гума, по-точно с последствията от нейната смяна, после медицинската сестра, дето прави масажа, после задължителната разходка, после вечерята… И настроението й за разговор се изпари.
А и част от времето трябваше да похаби за телефонни обаждания — както планирани, така и извънпланови.
Най-напред Настя се обади вкъщи и дълго разпитва всички там кой я е търсил. Защото за да я намери човек в чуждата вила в Болотники, бяха нужни известни усилия. Разбира се, ако човекът, който я бе наблюдавал снощи, е бил обикновен престъпник, дебнещ поредната си плячка, на него му е било абсолютно все едно тя ли живее в тази къща или някой друг. Но ако е замислял нещо конкретно против нея, Анастасия Павловна Каменская, този човек е трябвало по някакъв начин да научи къде се намира тя.
От къщи й съобщиха, че никой не я е търсил особено настойчиво, най-често обаждащите се задоволявали с отговора, че тя е в санаториум, и не задавали допълнителни въпроси. Единствено някой си чичо Женя се обадил, когато вкъщи било само малкото момиченце. Чичо Женя бил упорит и все пак разбрал от детето, че леля Настя не е в никакъв санаториум, а на вилата на свой познат чичко, само че то не знае къде се намира тази вила. Там сигурно има телефон, но никой не го знае, защото, ако трябва, се обаждат на мобилния телефон на леля Настя. Не, на леля Настя не й е скучно там, защото всяка събота и неделя при нея отива чичо Льоша.