Да, достигнахме до другите планети, но те не са подходящи за колонизиране. Нашият отговор могат да бъдат звездите, но ни е нужно още много, докато ги достигнем. Когато някой ден това се случи, милиардите планети около тях ще бъдат нашият отговор, нашият обитаем дом… Но какъв ще е отговорът дотогава?
Да унищожиш машината? Но помисли за безкрайния брой човешки животи, които тя може да спаси, помисли за страданията, които може да предотврати. Помисли за болните от рак. Помисли…“
Помисли. Свършваш писмото и го слагаш на бюрото. Мислиш си за Барбара, умряла преди 46 години. За това, че си живял цели три години с нея и че тия години са загубени за теб.
Петдесет загубени години. Проклинаш възрастния 75-годишен мъж, в който си се превърнал и който е създал всичко това за теб. И който е предоставил на теб и решението.
Жестоко е, но знаеш, че решение трябва да има. Той също е знаел това и е разчитал на теб. Проклет да бъде, той трябва да е знаел!
Твърде ценно е, за да бъде разрушено. И твърде опасно, за да бъде оставено.
Другият отговор е болезнено очевиден.
Ти трябва да станеш пазач на това откритие и да го държиш в тайна, докато стане безопасно за хората; докато човечеството достигне звездите, докато може да контролира населението…
Ако нищо от това не се случи в следващите 50 години (вероятно и те ще минат толкова бързо), тогава ти, 75-годишен, ще напишеш друго писмо като това. Още веднъж ще бъдеш подложен на експеримент като този сега.
И ще вземеш същото решение, разбира се.
Отново и отново, за да запазиш тайната, докато човечеството се подготви за нея.
Колко ли често ще сядаш на бюро като това, със същите мисли, със същата тъга?
Вратата прещрака и ти знаеш, че ключалката на времето е отворена, че вече си свободен да напуснеш стаята, свободен да започнеш нов живот там, където вече си живял, и живот, който вече си загубил.
Но сега не бързаш да излезеш. Стоиш и гледаш пред себе си със слепи очи. В съзнанието ти плува кривият образ, получен от няколко срещуположни огледала — като в старомодна бръснарница. Огледала, които отразяват един и същи образ отново и отново, смалявайки ги в далечината.