Выбрать главу

— Продължете.

— Видях мястото или едно от местата, където те се подготвят. Планират нещо наистина голямо, разбираш ли? Успях да проникна вътре, започнах работа като чистач. Те си мислеха, че не правя нищо друго, освен да чистя, но нощем аз обикалях навсякъде. Видях с очите си какво възнамеряват да направят. Изграждат някаква структура — хвърли поглед към бележки те си, за да се увери, че не греши. — Не е сграда, а по-скоро някаква политическа, икономическа и социална структура. Много отдавна работят върху нея. От десетилетия. И когато настоящата система се разпадне, ще остане само тази, която те изграждат в момента.

— Бих искала да се срещна с вас, господин Чърчил — заяви жената. — Къде се намирате в момента?

— Не мога да ти кажа по телефона.

— Повторете моля. Не ви чувам добре.

Откакто беше пристигнал на това място, студеният сух пустинен вятър духаше непрекъснато, но в този момент мъжът забеляза, че бе станало съвсем тихо.

— Непрекъснато променят документите така, че след едно поколение никой вече няма да си спомня какво представляваше страната ни. Икономиката е изградена по такъв начин, че да се срине като кула от карти в момента, в който са готови да нанесат и най-лек удар върху основата й. Контролират медиите, които с готовност ще проведат пиар кампанията им, когато им наредят. А обикновените хора са толкова неподготвени, затънали в дългове и с промити мозъци, че веднага ще повярват на всеки, който заяви, че има решение за всички проблеми.

— Къде можем да се срещнем, господин Чърчил?

— Нямаме време за срещи, слушай сега какво ти казвам. Скоро ще инсценират нещо и така ще поставят началото. Изчезна ли са не само две цяло и три трилиона долара, но от арсенал на САЩ липсват и единайсет ядрени бойни глави, а аз видях къде се намират две от тях.

Ярката червена светлина, която се плъзна по стената на телефонната кабина, привлече вниманието му. Той се обърна точно както мъжът зад него очакваше и телефонната слушалка се изплъзна от ръката му.

Ели Чърчил имаше време да започне молитвата си, но не да я завърши. Обръщението му към Бога бе прекъснато от изстрел на пистолет със заглушител и последното нещо, което премина през ума му, бе куршум с калибър 3.57.

Първа част

„Властта е тази, която диктува и управлява;

материалът се поддава на въздействие.

Хората са като глина в ръцете на опитния лидер.“

Удроу Уилсън „Лидерите на човечеството“

Глава 1

Повечето хора, когато си мислят за възрастта и житейския опит, обикновено имат предвид изминалите години, но всъщност отделните моменти са тези, които ни оформят като личности. През по-голямата част от времето изобщо не се променяме, но после, когато настъпи повратен момент, израстваме изведнъж.

Животът на Ноа Гарднър беше твърде безгрижен и през изминалите двайсет и няколко години, откакто се беше появил на бял свят, той беше положил значителни усилия, за да избегне на всяка цена такива повратни моменти.

Не че беше пропилял времето си напразно. Съвсем не. На първо място бе отдал цели десет години за изграждането на това, което според повечето мъже жените ценят изключително много. Имаше привлекателен външен вид, чудесна работа и добро образование. Когато решеше, можеше да бъде закачлив, забавен, дори умен. Обличаше се добре и беше в прилични физическа форма за човек, работещ в офис. С други думи, Ноа Гарднър притежаваше всички качества на желан партньор от сайт за запознанства. Откакто беше първа година студент в Университета в Ню Йорк, не му се беше случвало да прекарва нито една съботна вечер сам. Не бе особено придирчив към момичетата, с които излизаше.

След като навърши двайсет и седем години и с ужас осъзна, че скоро ще стане на трийсет, Ноа започна да мисли върху критериите, според които си избираше момичета, а в края на краищата за всяка връзка са необходими двама. След като беше свалил твърде ниско летвата при избора си на партньорки, жените, с които излизаше, бяха направили същото. Сега, на двайсет и осмия си рожден ден, Ноа все още не бе убеден какво точно търси в една жена, но знаеше със сигурност какво не иска да срещне — златотърсачка. Беше му писнало от такива. А може би бе дошло време да се замисли за по-сериозна връзка.

Точно беше потънал в такива дълбоки размишления за живота и любовта, когато за пръв път забеляза жената на мечтите си.