Ал Катиб кимна с готовност — беше сигурен, че ще получи още пари, — и размаха кирката. Еничаринът влезе в прохода след него и с ръце в ръкавици започна да изхвърля пръстта и камъните, които се трупаха около краката на палестинеца. Мария остана на входа. След двайсетина минути кирката хлътна в стената и палестинецът осъзна, че е пробил отвор към някаква кухина, издърпа кирката и се наведе към дупката. Не можеше да види нищо, но то лъхна хладен въздух.
С подновена енергия той заразмахва кирката и бързо разшири отвора. Избута отломките встрани, взе фенера и прекрачи в широка пещера с висок таван.
— Аллах Акбар! — възкликна и пусна кирката на земята. На светлината на фенера стените бяха бели като алабастър, виждаха се следите от длетата.
— Като пещерата на цар Седекия14 — каза невярващо Ал Катиб на еничарина и Мария, които влязоха с другия фенер.
— Да — отговори Мария, — само че тази е била изгубена за историята след разрушаването на Втория храм.
Под стените на Стария град, на по-малко от километър и половина от тях, имаше още една огромна пещера, изсечена от робите, осъществили много от инженерните проекти на Ирод. Беше наречена на Седекия, последния цар на Иуда, който направил пролом в града, за да избяга от войските на Навуходоносор.
От огромното помещение тръгваха проходи, протягаха се като пръстите на ръка в тъмнината. Ал Катиб погледна най-големия тунел, който се простираше право на изток, и каза:
— Сигурно стига чак до под Харам аш Шариф.
Мария само кимна в отговор.
— И до Купола на скалата? — попита той с нарастващо напрежение.
— Свещеният камък е разположен върху здрава земя, но тунелът минава под него, да. Друг тунел се доближава до джамията Ал Акса и до много други точки. Разбира се, ако картите на Сюлейман се окажат точни, както досега.
Лицето на палестинеца пребледня.
— Не искам да минавам под Свещения камък!
— Няма да се наложи — успокои го туркинята. — Ти си свърши работата.
Извади пистолет и го насочи срещу него.
За разлика от брат си, тя не изпитваше подтик да отнема живот или тръпка от това. Всъщност не изпитваше нищо. За нея беше равно по емоции на сменянето на чорапите или на пиенето на кафе. Двамата с брат й — продукти на изпълнено с насилие детство и на кръвосмешения сред техните предци — се намираха на двата различни края на социопатичната скала, но това не им пречеше да са безмилостни убийци.
Пистолетът изтрещя два пъти и два куршума се забиха в гърдите на смаяния палестинец. Ехото се заблъска в стените на обширното помещение. Ал Катиб падна на колене, смайването в очите му се смени с неразбиране, после той рухна по очи и замря завинаги. Мария спокойно отиде до него, измъкна плика с пачката шекели от джоба му и я прибра в поясната чанта. След това си погледна часовника.
— Разполагаме с по-малко от час, преди да доставят експлозивите. Дай да огледаме кариерата и да изберем местата.
Прекрачи мъртвеца, наведе се да вземе фенера му и забърза към мрака пред тях.
45.
Малко преди десет часа Софи паркира зад някакво магазинче за дрехи пред североизточната страна на Стария град. От другата страна на пътя и надолу по склона беше мюсюлманското гробище — продължаваше с извивки на юг, прехвърляше дълбоко дере и преминаваше в тясна ивица, която опираше в долината Кедрон.
— Сигурен ли си, че искаш да участваш? — попита Софи. — Повечето нощни операции се оказват скучни и напразни.
Дърк се усмихна.
— Не съм човек, който да пропусне възможността за разходка на лунна светлина с красиво момиче.
— Ти си единственият, който може да открие нещо романтично в нощно наблюдение.
Обаче трябваше да признае, че и тя изпитва подобни чувства. Бяха вечеряли в тихо арменско ресторантче близо до портата Яфа. С напредването на вечерта у нея се зароди силно желание да отмени операцията и вместо това да го покани в апартамента си. Потисна го, защото знаеше, че добиването на каквато и да било информация за убийците на агент Холдър е по-важно.
— Сам обикновено не закъснява — каза тя и си погледна часовника, а после погледна през прозореца на колата.
Минута по-късно мобилният й телефон започна да звъни. Тя го включи и заговори оживено на иврит.
— Сам се обади — обясни, след като затвори. — Катастрофирал е.
— Ранен ли е?
— Не. Един минибус с християнски поклонници не успял да вземе завой и блъснал колата му. На него му няма нищо, но колата е за боклука. Смята, че неколцина от възрастните туристи може би са леко ранени, така че ще мине време, докато се измъкне. Каза, че ще успее да дойде най-рано след час.