— Купих ги преди много години. И също от много години си мисля за слуховете за Описа. Дали са верни? Възможно ли е този товар наистина да съществува? И една нощ сънувах сън. Сънувах, че държа Описа в ръцете си, точно така, както одеве държах твоето ксерокопие. И видях римски оръжия и други неща. Но не кои да е, а тези! — И той посочи снимките.
— Често сънуваме нещата, които търсим — отбеляза Банистър. — Наистина ли смяташ, че между тези римски находки и Описа има връзка? Та те може да са от всяка морска битка!
— Не във всяка битка ще се замеси Палатинската школа. Знаеш, че те са наследниците на преторианската гвардия, която била унищожена от Константин в битката при Милвийския мост, когато той разбива Максенций и укрепва властта си. За мен е очевидно, че кипърските пирати са нападнали императорска галера.
— Но дали корабът е от същата епоха?
Гузман се усмихна.
— Да, корабът, оръжията, другите находки — всичко е приблизително от 330 година. Разполагам и с това — добави той и посочи римския щит на една от снимките.
Банистър не му беше обърнал внимание. Сега обаче се вгледа и видя, че в центъра му има избеляла хризма15.
— Константиновият кръст — измърмори археологът.
— И не е само това. Папирусът от Цезарея също подкрепя тази теория — каза Гузман. — Ридли, сънят е истински. Ако твоят Опис е истински, значи вече съм чул гласа на Елена чрез моите находки.
Очите на Банистър светнаха от вълнение и той попита настойчиво:
— Оскар, къде са намерени корабните останки?
— Близо до село Писури на южното кипърско крайбрежие. Може би не е толкова невъзможно товарът с Описа да е някъде там — предположи той и повдигна вежди. — Точно това ще е дар свише, нали, Ридли?
— Да, дар свише — повтори археологът, мозъкът му работеше на пълни обороти. — Това ще е откритието на всички времена!
— Но да не избързваме. Първо трябва да видя Описа и автентичността му да бъде потвърдена. Кажи на своя лондонски познат, че съм готов да платя сто хиляди лири. Обаче първо искам радиовъглеродно датиране и личен оглед — заяви той и стана.
— Само сто хиляди лири? — попита Банистър невярващо.
— Да, и нито пени повече. — Дебелака потупа археолога по рамото. — Ридли, благодаря, че се сети първо за мен. Мисля, че сме на път да постигнем нещо славно.
Разочарованият Банистър успя само да кимне, докато излизаше.
Щом го изпрати, Гузман се върна във всекидневната и попита Алфар:
— Чу ли всичко?
— Да, господин Оскар. До последната дума — отговори арабинът. — Но не разбирам защо не купите този Опис.
— Много е просто, приятелю. Мисля, че той е у Банистър, а не у някакъв си лондонски антиквар. Банистър се опитва да ме издои… и може би все пак ще успее.
— Тогава защо му казахте за другите находки? И даже му показахте снимките?
— За да посея зърното. Той има таланта да прави открития. Тръгна си, загубил илюзиите си, свързани с продажбата на Описа, но и объркан, както съм и аз, от вероятността описаното наистина да съществува. Сигурен съм, че егото му ще го тласне към действия. Може и да е глупаво, но защо да не опитам? Банистър е късметлия. Ако Описът изобщо може да бъде намерен, тъкмо той е човекът, който може да свърши тази работа. Защо де не го оставим да го намери за нас?
— Господин Оскар, вие сте умен човек, но как ще контролирате Банистър?
— Свържи се със Закар. Кажи му, че искам да го наблюдава и че ще му платя богато.
— Но той каза, че не иска да стъпва в Израел поне няколко месеца.
— Усеща, че е напечено, а? — изкикоти се Гузман. — Кажи му да не се тревожи. Нима да се наложи да идва тук. Задачата е в Кипър.
55.
Хамет опита да отвори очи и изстена от ослепително ярката светлина. Но това беше нищо в сравнение с пронизващата туптяща болка в тила. Наложи си още веднъж да отвори очи и да установи къде се намира. Първият отговор, който получи, гласеше: по гръб, с лице към флуоресцентните лампи на тавана.
— Капитане, как си? — чу гласа на Зев.
— Все едно, че ме е газил трамвай — отговори Хамет и повдигна глава, за да се огледа. Установи, че лежи на маса за хранене в каюткомпанията. За импровизирана възглавница му служеха нагънати ленени салфетки. Членовете на екипажа стояха около него, на лицата им беше изписан страх и безпокойство. Внезапно си спомни, че все пак е капитанът на този кораб, надигна се на лакът, смъкна крака от масата и стъпи на пода.
15
Хризмата е монограм (христограма) на Христос, състоящ се от двете начални букви хи и ро на гръцкото име Христос. — Б.пр.