— Ние с мюфтията Батал сме възмутени.
— Аз също. Подобни предизвикателства не бива да се отминават.
— Трябва да подсилим основите на нашата къща, за да устои на всякакви външни сили.
Шейхът кимна.
— Да. Както знаеш, аз съм благословен със значително богатство. Ще продължа да подкрепям суната6 тук. Споделям мъдростта на Истанбул да почитаме нашето минало.
— Чрез него ще възславим Аллах.
Шейхът тръгна към вратата.
— Ще уредя прехвърлянето на средствата в най-скоро време. Моля, предай благопожеланията ми на мюфтията.
— Той ще е радостен и преизпълнен с благодарност. Слава на Аллаха.
Шейхът отговори любезно, след това се присъедини към антуража си, който го чакаше отвън.
Щом арабската група напусна фоайето, домакинът затвори вратата, върна се при писалището и извади ключ от най-горното чекмедже. Отиде при една незабележима врата, отключи и влезе в друг офис, три пъти по-голям. И не само беше по-голям, но и съвсем противоположен по излъчване. Ярко осветеното помещение съвместяваше стилна смесица от съвременно изкуство и класически маслени картини, уникални племенни килими и европейски мебели от деветнайсети век. Осветените от дискретни диодни лампи в тавана стени бяха обточени с вградени високи лавици, претъпкани със скъпи антики и реликви от отоманската, епоха, порцеланови вази, изящни гоблени и обковани със скъпоценности оръжия. Центърът на всичко бе звездата на сбирката в стъклен шкаф: обточена със злато туника върху пластмасов манекен.
Табелката вътре твърдеше, че туниката е носена от Мехмед I, султана, управлявал империята през петнайсети век.
Дребна чернокоса жена седеше на дивана и четеше вестник. На лицето на мъжа се изписа лека досада и той мина покрай нея, без да промълви и дума. Стигна до резбованото писалище пред прозореца, свали кефията и черната роба и остана по спортна риза и памучни панталони.
— Успешна ли беше срещата с шейха? — попита жената, като смъкна малко вестника.
Озден Актан Челик кимна.
— Да. Глупакът от кралското котило се съгласи за второ вливане на парички. Двайсет милиона, за да бъда точен.
— Двайсет? Умението ти да убеждаваш наистина е впечатляващо.
— Просто въпрос на насъскване на един разглезен богат арабин срещу друг. Когато научи за дарението на шейха, нашият кувейтски благодетел ще се почувства задължен да го надмине, за да си почеше егото, ако не за друго. Разбира се, и твоето скорошно посещение в Кайро помогна.
— Направо е удивително как човек може да дои ционистката заплаха и да реализира такива печалби. Само си представи какви пари ще се спестят, ако някога арабите и израелците успеят да се разберат и да се прегърнат като братя.
— И едните, и другите веднага ще намерят следващата жертва, с която да враждуват — каза Челик, докато сядаше зад писалището. Имаше съразмерно телосложение и оредяваща черна коса, сресана назад. Носът му беше широк, но лицето не излъчваше сила и не би изпъквало, ако се появи на корицата на списанието „Джентълменс Куотърли“. Само черните му очи загатваха за характер — странни и непрекъснато сменящи изразяваните чувства. Сега проблеснаха гневно към жената.
— Мария, бих предпочел да се покриеш за известно време. Особено след хаотичното ти изпълнение снощи. — Погледът му се впи в нея с яростна сила.
Каквито и заплашителни послания да излъчваше, те не оказаха никакво въздействие върху жената.
— Операцията мина точно по план. Само намесата на някакви случайни минувачи забави изтеглянето ни.
— И ни попречи да се сдобием с Мохамедовите светини — изсъска той. — Трябваше да ги убиеш.
— Може би. Но се оказа, че двама от тях са американски правителствени служители. Жената всъщност е конгресменка. Смъртта им щеше да попречи на целите ни. А те сякаш са постигнати. — Тя сгъна вестника и го подхвърли на Челик.
Беше „Милиет“ — турски всекидневник, на чиято първа страница с дебели букви пишеше:
„Крадци — убийци нападнаха Топкапъ и откраднаха светите реликви“.
— Да, четох репортажите — каза Челик. — Вестниците обвиняват местни езичници в кражбата и оскверняването на светите национални мюсюлмански реликви. Точно такива заглавия искахме. Но забравяш, че си плащаме за влиянието върху някои местни репортери. Полицията дали вярва в това?
6
В исляма постъпките и изказванията на Мохамед, спазването на традициите. От там — сунити. — Б.пр.