— Не можем да сме сигурни. Моят агент в полицейското управление успя едва тази сутрин да се сдобие с електронния вариант на доклада за нападението. Изглежда, не разполагат с истински заподозрени, макар американката да е направила някакви описания: казала е, че нашият екип е разговарял вероятно на арабски.
— Казах ти, че не ми харесва идеята ти да използваш иракски агенти.
— Братко, те са добре обучени, а ако ги хванат, стават и за чудесни изкупителни жертви. За нашите цели крадец шиит, макар и от Ирак, е също толкова подходящ, колкото някой западен гяур. Платено им е добре, за да си държат устите затворени. Между другото, те смятат, че са работили за своите шиитски братя. Без тях не бих могла да се сдобия с това.
Тя се наведе и отвори черно куфарче, сложено до краката й, бръкна вътре и извади някакъв предмет, увит в амбалажна хартия. Изправи се и остави пакета на писалището пред Челик. Неспокойните му очи се вторачиха в него и той с треперещи пръсти започна да развива хартията. Под нея се показа торбичка от зелена тафта. Той я отвори и внимателно извади отвътре избелял оръфан черен флаг. Гледа го почти цяла минута, преди внимателно да го вдигне и да го разгъне.
— Санджак и Шериф. Свещеното знаме на Мохамед — прошепна със страхопочитание.
Това беше една от най-скъпоценните реликви в Топкапъ и може би, от историческа гледна точка, най-важната. Черното вълнено знаме бе направено от тюрбана на победен враг и пророкът го беше развявал във важната Бадърска битка7. Тъкмо победата в нея бе довела до възхода на исляма.
— С него Мохамед е променил света — отбеляза Челик, очите му блестяха от почит и възбуда. — Ние трябва да направим същото.
Стана, остави знамето върху стъкления шкаф с туниката на Мехмед I, обърна се и попита строго:
— Как се изгубиха другите реликви?
Мария се вторачи в пода, сякаш обмисляше отговора си.
— Американката грабна втората торба, когато избяга от буса. Скриха се в Йеребатан Сарнаджъ. Наложи се да тръгна, преди да успея да ги хвана — добави надменно.
Челик не каза нищо, но очите му се забиха в нея като лазери. Ръцете му отново се разтрепериха, но този път от гняв. Мария кротко се опита да предотврати взрива.
— Все пак мисията е успешна. Макар да не се сдобихме с всички набелязани обекти, въздействието е същото. Кражбата на бойното знаме ще предизвика търсената обществена реакция. Не забравяй нашия стратегически план. Това е само една крачка в нашия поход.
Челик като че ли се поуспокои, но все пак потърси обяснение.
— Какво са правели американски туристи в Топкапъ посред нощ?
— Според полицейския доклад са били в археологическия музей, който е близо до портата Баб уш Селам, за да се срещнат с един от уредниците. Мъжът, казва се Пит, е някакъв подводен специалист на американското правителство. Изглежда, е открил останки от стар кораб близо до Хиос и е обсъждал находката с уредника.
Споменаването на корабни останки накара Челик да се оживи.
— Отомански ли е корабът? — попита той и хвърли поглед към туниката на султана под стъклото.
— Нямам повече информация.
Челик се вторачи в ярките нишки на старата дреха.
— Нашето наследство трябва да бъде опазено — заяви той тихо, сякаш в някакъв транс, който го беше върнал векове във времето. — Богатствата на империята ни принадлежат. Виж дали можеш да разбереш нещо повече за потъналия кораб.
— Ще опитам. А какво ще правим с този Пит и жена му? Знаем къде са отседнали.
Челик не отмести поглед от туниката.
— Не ме е грижа. Ако искаш, ги убий, но го направи, без да вдигаш шум. След това започни да се подготвяш за следващия проект.
Мария кимна и се усмихна доволно.
7.
Софи Елкин прокара четката през правата си черна коса и се огледа набързо в огледалото. Носеше изтъркани камуфлажни панталони, подхождаща памучна риза и никакъв грим — трудно би успяла да изглежда по-обикновена. Обаче нямаше как да скрие природната си красота. Имаше тясно лице с високи скули, малък нос и нежни морскосини очи. Кожата й беше гладка и безупречна въпреки многото време, което прекарваше на открито. По-голямата част от чертите си беше наследила от майка си — французойка, която се беше влюбила в израелски студент по геология в Париж и се беше преместила заедно с него в Тел Авив.
Софи винаги беше смалявала, колкото може, женското си излъчване. Дори като малка отказваше роклите, които майка й искаше да й купи, защото предпочиташе панталоните, за да може да се боричка със съседските момчета.
7
При Бадър (на 130 км от Медина) мюсюлманите за пръв път се сражават с езичниците и побеждават. — Б.пр.