Сет трепна.
— Мили Боже, Ана!
— Също така — продължи тя, без да й мигне окото — съм наясно, че това пристрастие, макар че с годините става по-цивилизовано и контролирано, си остава дълбоко вкоренено у всеки мъж през целия му живот.
— Хей, искаш ли да видиш някои от моите пейзажи от Тоскана?
— Заобиколена съм само от мъже — въздъхна леко тя и взе още една риза. — Прекалено много сте, превъзхождате ме по брой и това е така от мига, в който влязох в тази къща. Това обаче не означава, че не мога да ударя всяка една от глупавите ви глави, когато е необходимо. Ясно ли е?
— Тъй вярно, госпожо.
— Добре. Сега ми покажи пейзажите си.
По-късно, когато къщата утихна и луната изгря над водата, Ана видя от кухненския прозорец, че Кам стои на задната веранда. Излезе и отиде при него. Той я прегърна с ръка през раменете и ги разтри, за да я стопли от нощния хлад.
— Всичко ли оправи?
— Да. Нещо е хладно тази вечер. — Тя погледна към небето, към ледената светлина на звездите. — Надявам се да остане ясно до неделя. — Сетне обърна лицето си и го скри в гърдите му. — О, Кам.
— Знам. — Той прекара ръка през косата й и потърка бузата си в нея.
— Да го гледам как седи на кухненската маса. Да го гледам как се закача с Джейк и глупавото куче. Дори да го чуя да говори с Кевин за онази гола жена…
— Коя гола жена?
— Не я познаваш — засмя се Ана и разтърси косата си, докато мъжът й я гледаше въпросително. — Всичко това е толкова хубаво! Хубаво е, че най-после Сет си е у дома.
— Казах ти, че ще се върне. Куинови винаги се връщат в своя си курник.
— Сигурно си прав. — Тя го целуна. Беше дълга, гореща, разтапяща устните целувка. — Защо не се качим горе? — Ана плъзна ръка и го шляпна подканващо. — Ще те сложа да спиш и ще ти разкажа приказка.
2
— Слънцето вече изгря, момче! Ставай! Стига се излежава! Това да не ти е почивен дом!
Гръмкият глас и грубоватата закачливост, скрита в него, накараха Сет да простене. Той се обърна по корем и захлупи главата си с възглавницата.
— Махай се! Махай се!
— Ако си мислиш, че ще прекараш деня в сън чак докато изгрее луната, помисли си отново. — Кам дръпна възглавницата от лицето му. — Ставай!
Сет отвори едното си око и го завъртя, докато го фокусира върху циферблата на часовника върху нощното шкафче. Нямаше още седем. Обърна отново лице към матрака и промърмори едно не особено ласкаво изречение на италиански.
— Ако пък си мислиш, че живея с жена на име Спинели толкоз години и не знам значението на „Цуни ме по задника“, дълбоко се лъжеш и си толкова глупав, колкото и мързелив.
За да разреши проблема, Кам отметна завивките, хвана Сет за прасците и го смъкна на пода.
— По дяволите! Махай се! — Гол, с лакът, който го болеше, защото се бе ударил в масата, Сет погледна своя мъчител. — Какво ти става, по дяволите? Това си е моята стая и аз се опитвам да спя в нея.
— Я се обличай! Има нещо, което трябва да свършиш, след като си се върнал.
— Върви по дяволите! Можеше да ми дадеш двадесет и четири часа отдих, преди да започнеш да ме командваш.
— Аз съм започнал още когато беше на десет и нямам намерение да свърша скоро. Чака ме работа, така че се размърдай!
— Кам! — рече Ана, като влезе с ръце на кръста. — Казах ти да го събудиш, а не да го сваляш на земята.
— О, Боже! Ама какво става тук! — Притеснен, Сет дръпна чаршафа от ръцете на Кам и го уви около кръста си. — Ана, не виждаш ли, че съм гол?
— Виждам, затова се облечи — отвърна тя и излезе.
— И по-бързо. Давам ти пет минути — допълни Кам и също излезе от стаята.
— Да, да.
Някои неща никога нямаше да се променят. Можеше да стане и на шестдесет години, но ако живееше в тази къща, Кам пак щеше да влиза и да го вади от леглото, както когато бе на дванадесет.
Сет обу джинси и навлече пуловера, останал му от годините, когато бе учил в Университета на Мериленд, след което излезе от стаята.
Ако нямаше кафе, силно и горещо, някой щеше да получи ритник в задника, при това много сериозен ритник.
— Мамо! Не мога да си намеря обувките! — долетя вик от стаята на Джейк, докато Сет минаваше покрай нея.
— Тук долу са — извика в отговор Ана. — По средата на кухнята, където си ги оставил снощи и където не им е мястото.
— Не, не тези обувки. Другите, мамо!
— Виж си под задника! — понесе се от стаята на Кевин. — Главата ти и без това вече е там!
— Няма проблем да потърся под твоя — дойде бързият отговор. — След като си го носиш на раменете.