Подобен динамичен семеен разговор би накарал Сет да се разсмее — само да не беше седем сутринта. А също и ако лакътят не го болеше толкова силно. И ако беше изпил поне половин кана кафе.
— Никой от вас двамата няма да може да си намери задника със собствените си ръце — извика на свой ред Сет, докато слизаше по стълбите. — Какво му става на Кам? — обърна се към Ана, като влезе в кухнята. — Има ли кафе? Защо всички в тази къща започват да викат още като се събудят?
— Ще отговарям поред. Кам иска да те види отвън. Да, има около половин кана кафе, а всички викаме, като се събудим, защото така се поздравяваме с новия ден. Но ти сигурно си забравил. — Тя му сипа кафе в голяма бяла чаша. — Ще трябва да закусиш сам. Имам среща рано-рано. Не се цупи, Сет. Ще ти донеса сладолед.
Денят започна да му изглежда по-слънчев и весел.
— А може ли и биричка?
— Може. Джейк! Веднага изнеси тези обувки от кухнята, преди да съм ги дала на кучето. Сет, изчезвай оттук, докато не си развалил слънчевото настроение на Кам.
— Да бе, да! Видя ми се много слънчев и весел, като ме изхвърли от леглото на пода!
Сет излезе на двора.
Тримата бяха там, почти в същата поза, в която ги бе нарисувал преди години. Кам, с палци в джобовете, Филип, издокаран и елегантен с костюм и вратовръзка, и Итън с избеляла капа с козирка върху разрешената си коса.
Сет преглътна кафето и почувства как сърцето му се качи в гърлото.
— Затова ли ме измъкна от леглото като чувал с картофи?
— Ето на, същата голяма уста — рече Филип, докато го прегръщаше здраво. Очите му, почти със същия златист цвят като косата, огледаха критично изтърканите джинси и стария пуловер. — Момче, не те ли учих на нещо друго? — Като поклати глава, той подръпна тъмнозеления ръкав. — Очевидно Италия, макар да се слави като люлка на модата, не ти е подействала.
— Но това са само дрехи, Фил! Човек ги облича, за да не му е студено или да не го арестуват, ако ходи гол.
С леко трепване Филип отстъпи назад.
— Е, момчета, къде сбърках с възпитанието?
— На мен пък ми изглежда добре. Само малко е измършавял. — Итън дръпна косата на Сет. — И какво е това? Да не си момиче!
— Снощи я беше вързал на красива малка опашка — обясни му Кам. — Изглеждаше наистина много сладък.
— Това не е ваша работа! — сопна им се Сет.
— Напротив, ще ти купим розова панделка — добави Итън през смях и сграбчи Сет в мечешката си прегръдка.
Филип взе чашата от ръцете му и отпи от кафето.
— Решихме да наминем и да те видим. Не ни се чакаше чак до неделя.
— И аз се радвам да ви видя. Наистина съм щастлив. — Сет хвърли поглед към Кам. — Можеше да ми кажеш, че всички са тук, а не да ме изхвърляш с ритници от леглото. Щях сам да стана.
— Да, ама така е по-весело. Е, готови ли сте? — Кам погледна въпросително останалите.
— Готови — обяви Филип и остави чашата с кафе на верандата.
— Готови — добави и Итън, като дръпна още веднъж косата на Сет. След което го сграбчи за едната ръка.
— Ама какво става? Какво смятате да правите?
Кам само се ухили и го хвана здраво за другата ръка.
Нямаше нужда да види блясъка в очите им, за да разбере какво са намислили.
— Хайде де! Вие се шегувате! Оставете ме веднага!
— Хич даже не се и надявай! Сега ще видиш! — Преди Сет да успее да се освободи, Филип вече бе сграбчил краката му с две ръце. — Не смятам, че много ще се притесниш, ако тези дрехи малко се поизмокрят.
— Я ме оставете! — опита се да се отскубне Сет, докато те го мъкнеха към кея. — Много е рано. Водата сигурно е дяволски студена.
— Обзалагам се, че момчето ще потъне като камък — рече благо Итън. — Животът в Европа май го е направил женчо.
— Женчо, друг път! — Сет се извиваше и риташе, за да се освободи от желязната им хватка. — Трима сте и пак не можете да ми се опрете. Банда слаби, безхарактерни старчоци — викаше той. Старчоци, но със стоманени мускули, помисли си наум.
Последното му изречение накара Филип да се засмее дяволито.
— Колко далеч мислите, че ще успеем да го хвърлим, момчета?
— Сега ще видим. Едно — започна да брои Кам, като застанаха на кея и започнаха да го люлеят.
— Две — продължи Филип с усмивка. — По-добре си поеми дълбоко въздух, малчо.
— Три-и-и! Добре дошъл у дома, Сет — довърши Итън, тримата го изхвърлиха във въздуха и той цопна във водата.
Да, беше напълно прав. Тя бе леденостудена. Преряза дъха му, а той не се сети да го задържи в гърдите си, и го прониза до кости. Когато изплува на повърхността, плюеше вода, тя се стичаше от носа и от косата му. Чу братята си да се заливат от смях и ги видя наредени един до друг на малкия кей, облени от светлината на ранното слънце, на фона на малката бяла къща зад тях.