— Не успях да се прицеля точно. Копелето беше твърде бързо, а и ти беше много близо.
— Той се беше насочил към гърлото ми. За миг го усетих, но ти извика и той пропусна. Ти ми спаси живота, а после Райли спаси живота на Бран, което за мен е едно и също. Моля те, Бран, моля те, погрижи се за Райли! Тя падна много лошо.
— Само още малко. Аника, ти ще намажеш Сойер с балсама.
— Да, знам как. Раната е чиста. Дълбока е, но е чиста.
— Да, така е, усещам го. И мога да стоя прав. – Отново стабилен, Сойер се изправи на крака. – Сигурно имаш нещичко в твоята вълшебна кутия за Райли.
— Нищо не е счупено. – Отново Дойл прокара ръце по нея. – Ребрата вече са зараснали.
Докато говореше, очите на вълка се отвориха, жълтеникавокафяви и ясни, и срещнаха неговите. Ниското ръмжене го накара да вдигне ръце, да ги обърне с дланите нагоре.
— Спокойно!
— Ти си ранена – каза Саша, когато Райли се размърда и скочи сковано на пода. – Ще ми кажеш ли, ако те боли? Ще се отвориш ли за мен?
Очите им се срещнаха и устните на Саша се извиха.
— Той не те опипва. Ще изпиеш ли лекарството? Но бързото не означава… Добре. На зазоряване. Сега иди да си починеш.
Вълкът отправи към Дойл един последен, продължителен поглед и излезе от кухнята.
— Ти разговаряше с вълк! Знам, че е Райли, но все пак…
Като се ухили, Сойер поклати глава.
— С вълк. Като доктор Дулитъл.
— Тя имаше болки, но не силни, ще поспи малко. За нея не е обичайно да спи, докато е във вълчата си форма, но това ще й помогне да се възстанови. Не беше точно разговор – поправи ги Саша. – По-скоро тя ми позволи да разгадая чувствата й и аз ги предадох в думи. Райли ни разбира идеално и усещам какво иска да знам.
Като въздъхна, тя погледна към кръвта на пода.
— Трябва да почистим това.
— Аз ще го почистя. Не съм ранена. Ти трябва да почиваш. Ти също, Сойер. Това ще ви помогне да се възстановите. Нали така, Бран?
— Да, затова ще го направят. Ще говорим за всичко утре сутрин.
— Искаше ми се да й задам един въпрос, преди да излезе. – Дойл погледна към вратата. – Това беше Малмон, нали?
— Да – отвърна Саша. – Но вече не е същият.
— Значи човекът се е превърнал в демон. При това демон, който току-що е бил ухапан от върколак – или ликан, както тя предпочита да я наричаме. Дали демонът ще се промени от ухапването?
— Добър въпрос – отбеляза Сойер. – И дали това ще е хубаво или лошо за нас?
Тъй като искаше да изненада всички, Аника стана много рано. Безшумно облече една от роклите си – онази с любимите й цветове, като пъстроцветна дъга. Хвърли бърз поглед към спящия Сойер и излезе тихо от стаята. Докато слизаше по стълбите, сплете косата си на плитка. Не искаше да й се пречка в работата, която възнамеряваше да свърши.
Беше гледала как се готви много пъти и й бяха позволявали да помага. Но днес щеше да приготви закуската сама, докато останалите си почиват. Предната вечер Дойл беше казал, че заради боя и кръвта, а и заради гмуркането на другия ден, може да пропуснат калистениката.
Аника я обичаше, но подозираше, че е единствената.
Затананика си, докато избираше тигани, тенджери и необходимите продукти от голямата сребърна кутия, която държеше нещата студени. Нощта бе изпълнена със страх и кръв, но тя имаше добро, силно предчувствие за предстоящия ден.
Ако успее да приготви вкусна закуска без грешки, денят ще е чудесен.
Изпи сока, студен и свеж, пое си дълбоко дъх и обгърна тялото си с ръце. Сега щеше да приготви бекона.
Докато слънцето надзърташе през източните прозорци, тя вече бе пъхнала тава с бекон във фурната на ниска степен, както й бе показала Саша, и хубава купчина пържени филийки, както я бе научил Сойер.
Смяташе да направи бърканите яйца и картофите, които приготвяше Бран, когато беше дежурен по кухня. Райли щеше да е много гладна след поста си. И когато всичко е готово и на топло, тя щеше да подреди масата.
Чу, че някой идва – уви, нямаше да успее да свърши всичко, както се бе надявала. Но се усмихна, когато видя Райли.
— Добро утро! Да ти направя ли кафе?
— Да. Подуших бекон.
— Изпържих бекон. – Очарована, Аника отвори фурната, сложи големите ръкавици, които предпазваха ръцете от изгаряне, и извади тавата.
— Виждам. – Райли веднага си взе пълна шепа. – Достатъчен за цяла армия.
— Много ли съм направила?
— Аз съм като цяла армия – успокои я Райли с пълна уста. – Пържени филийки? – Без да чака, тя си взе една, захапа я лакомо.
— Вкусна ли е?
— Страхотна е. Умирам от глад. Къде е Саша?
— Спи. Всички спят, освен теб и мен.
Райли хапна още бекон.