— Говорим за моята стая, за моите бележки! И не би могъл да ги дешифрираш – аз си имам собствен код, за да не ми отмъкват откритията!
Той посрещна гневния й изблик съвършено спокойно.
— Това е просто смесица от стенография, морзова азбука и почти съм сигурен, езика на индианците навахо. Още няколко часа и щях да я дешифрирам.
— Ще я дешифрираш друг път! – озъби му се тя и излезе наперено.
— Кодът й си го бива – призна Дойл, когато тя вече не можеше да го чуе. – Изненадан съм, че сама си го разчита.
— Ще си донеса картите. – Сойер се надигна. – Ако тя ни даде някакви координати, вероятно ще успея да ги потвърдя или отхвърля. Може да е достатъчно.
— Само на Капри – предупреди го Саша. – Защото мястото е тук. Абсолютно съм сигурна. Имам нужда да… – Тя също се изправи на крака. – Имам нужда да рисувам. Не ме чакайте.
— Какво има?
— Не знам – каза тя на Бран, – но ще разбера. Днес е. Знам го. Днес е и аз трябва да… Не ме чакайте.
— Защо не отидеш с нея? – предложи Сойер.
— Не, по-добре да не я разсейвам – отвърна Бран.
— Къде хукна Саша, по дяволите? – подразни се Райли. – Нося ви страхотна новина!
— Тя също ще има такава.
— Време за видение – обясни Сойер. – Ще трябва да минем без нея.
— Добре тогава. Всичко започна да си идва на мястото по средата на разговора ми с Уайт. Той е умен, но е много приказлив и обяснява надълго и нашироко. Както и да е.
— Тя остави на масата бележките си. – Каза, че според него е Заливът на въздишките – тоест той бил свързан със Стъкления остров. Елиминира Атлантида – след като отдели сума време да се обосновава. Датирал е въстанието и разединението на преди около три хиляди години и през това време, докато островът се мести, където и както си пожелае и се показва само на избраници, заливът е изоставен и се лута безпомощно. А онези в затвора на водите му – това са неговите думи – въздишат и пеят с надеждата да призоват своя избавител. – Тя отгърна нова страница. – А сега чуйте това. Избавителят, както са били и те някога, е от сушата и от морето, търси и е търсен, ще дойде, ще се изправи срещу вещиците и чудовищата и ще ги спаси, ще им помогне да се спасят, когато една звезда, кралска звезда, падне от небето в залива.
— Вече търсихме проклетия залив – поде Дойл.
— Има и още и точно това ме насочи. Звездата – синя като залива, заливът – син като звездата. Те са едно цяло, докато избавителят не ги вземе от ръката на владетелката на морето, която я пази за кралицата на всички.
Райли ги погледна въпросително.
— Не разбирате ли?
— Значи сега трябва да търсим владетелката на морето? – попита остро Дойл. – Да не би да се казва Салация*, след като говорим за римско време?
[* Римска богиня на бурното море, сродна с гръцката Тетия, съпруга на Океан и майка на Тритон. – Б.пр.]
— Да, вероятно. И аз имам идея къде ще я намерим. Жената на Нептун. Виж, тук се е оттеглил Тиберий и е построил дворците си, вилите си и е възложил изработването на много статуи. Някои от тях са открити на единственото място, за което решихме, че не влиза в списъка.
—GrottaAzzurra.Синята пещера! – възкликна Сойер, когато компасът му просветна и започна да се движи по картата.
— Някога местните са се страхували от нея, защото вярвали, че я обитават вещици и чудовища. Била е използвана от Тиберий, който поставил статуи в пещерата. Някои са намерени и се смята, че има още, по-дълбоко.
— Това е туристическа атракция – изтъкна Дойл.
— Сега. Уайт е открил още теории и трудове, но според мен се движи в погрешната посока. Точно сега се е фокусирал върху Флорида. Представяте ли си! – Тя се обърна към Аника. – И какво имаме тук? Имаме пазител, който е от сушата и от морето. Твой ред е, Ани!
— Но аз не знам къде да намеря кралицата и ръката й. Била съм в онези води, но досега не съм чувала въздишките или песните.
— Било е рано – каза просто Бран. – Не сме били заедно, а е ясно, че търсенето на звездите го изисква. Компасът на Сойер го потвърждава. Синята пещера. Сега ще трябва да се гмуркаме за звездата на място, където продават билети за туристи.
— Не и вечер – каза Райли. – Нощем е затворена и гмуркането не е разрешено, макар да се обзалагам, че се случва. Проблемът е, че имам още две нощи, преди да мога да си окача кислородната бутилка.
— Значи ти е нужна специална екипировка. Видях такава в Ютюб. За кучета. И котки. Невероятно е!
— Няма да стане!
— Тъй като ще отнеме много време да те екипираме така, наистина няма да стане. Но би могло, просто отбелязвам.