— Въпреки теорията на приятел на приятел и просветването на компаса – започна Дойл, – трябва да отидем там или в околността и да огледаме.
— Теория, която пасва като ключ в ключалка, а компасът определи мястото съвсем точно. Но – продължи Райли, – докато чакаме за нощното гмуркане, няма да ни навреди да поемем натам. Огнената звезда бе открита от Саша. Звездата я извика, така да се каже, притегли я към себе си.
— И едва не я удави – допълни Сойер. – Затова, когато го направим, всички трябва да наблюдаваме Аника.
— Не мога да се удавя във водата, както вие не можете да се удавите във въздуха.
— Има и други начини да пострадаш – напомни й Бран.
— Ако ти си определена за Водната звезда, а всичко показва, че е така, ние сме с теб.
— Това е чест – каза бавно Аника, – да си избран. Не искам да ви разочаровам, да ви проваля, да не изпълня дълга си. Ако съм избрана да намеря звездата, ще ми гласувате ли доверие да опитам?
— Излишно е да питаш – увери я Сойер. – Но това не означава, че няма да сме до теб.
— Разбирам. Онзи израз… Един за всички, всички за един.
— Точно така.
— Но ако съм аз, не искам да нося кислородните бутилки, костюма. Щом ще е нощем и никой няма да ни види, искам да съм свободна във водата.
— Според мен вероятно това е начинът. Особено ако се чувстваш сигурна – съгласи се Райли.
— Ясно, никакво специално оборудване за Райли, никакви бутилки за теб. – Сойер погледна към Бран и Дойл.
— Някакви възражения?
— Не. И не вярвам Саша да има. – Докато говореше, Бран погледна към терасата.
— Опитваш се да не се тревожиш за нея, но ти е трудно. Иди да провериш – подкани го Сойер. – Така всички ще спрем да се безпокоим.
— Тя се научи да се контролира и фокусира невероятно бързо, прие като дар това, което цял живот е било товар за нея. Въпрос на доверие е, но… – Тъй като не можеше да се успокои, Бран се изправи на крака. – Само ще погледна.
— Щом трябва да рисува – отбеляза Аника, когато Бран тръгна към вилата, – сигурно е нещо, от което се нуждаем.
— Много вероятно. – Замислен, Сойер вдигна компаса, почувства как той завибрира леко в ръката му. – И аз имам нещо, което можем да използваме, ако решим.
— Защо не се приготвим за гмуркането тук? – предложи Райли. – И ти да ни прехвърлиш в пещерата? Така няма да се нуждаем от лодка.
— И патрулиращите полицаи няма да се чудят какво прави лодка с гмуркачи в района посред нощ. Започвам да се питам защо да чакаме?
— Защото аз няма да се гмуркам, докато съм във вълчата си форма, каубой, колкото и да е вълнуващо.
Сойер просто обърна компаса, показа им часовника.
— По дяволите! – Райли се засмя смутено и поклати глава. – Не се сетих за това.
— Все едно е дали ще върна времето, или ще го изместя напред. И в двата случая не се налага да чакаме.
— Хммм, назад. Не съм мислил за това. – Дойл се наведе над часовника и го разгледа по-внимателно. – Ако се върнем достатъчно назад, няма да има патрулиращи полицаи. Кога са започнали с всички тези туристически обиколки, билети и забрани? Ти сигурно знаеш – обърна се той към Райли.
Тъй като за нея беше фасулска работа да прелисти енциклопедията в главата си, Райли сви рамене.
— Двама немци – писател и неговият приятел – посетили пещерата през 20-те години на XIX век, водени от местен рибар. Впечатлен, писателят издал книга за нея. През 30-те години на XIX век тя вече е туристическа дестинация. Назад… – промърмори тя и сърцето й на археолог се разтуптя, очите й заблестяха. – Бихме могли да се върнем назад до времето на Тиберий, дори на Август и… само че сега говорим за друго. – Тя подпря лакти на масата, облегна брадичка върху юмруците си. – Но, божичко, колко е приятно да си мисля за това!
— Значи, за да е безопасно, преди 1820 година?
— Да. И сигурно ще искате да избегнете френската окупация и събитията около нея в началото на XIX век.
— Повярвайте ми – потвърди Дойл, – ще искате!
— Можеш ли да го направиш? – попита Аника. – Едновременно да пътуваш до различно място в различно време?
— Да. Пътуването е по-щуро, но съм го правил.
— Нямам нищо против да е щуро.
Той й се усмихна широко и неспособен да устои, я целуна по ръката.
— Имате го. Нека Райли избере кога. Аз ще задам координатите на мястото. Щом Бран и Саша отново са „на борда”, ще започнем подготовката за пътуването. И още нещо. – Сойер погледна Райли. – Ако успеем да тръгнем преди залез-слънце, за теб няма да има значение. Но ако не успеем да се върнем преди залез-слънце, какво ще се случи?
— Никога не съм го правила, но бих казала, че промяната няма да ме разтърси много. Мога да се справя. Най-добре ще е, ако отидем и се върнем, преди да се появи луната.