Сърцето в гърдите й потрепери и подскочи.
— А семейството ти?
— Ей, нали имам компаса. Ще мога да ги виждам, да ги водя да ни виждат – същото ще е и за твоите близки, ако искат. Защото истината е… – Вперил очи в нея, той плъзна нежно длани надолу по ръцете й, после нагоре. – Истината е, Аника, че и ти за мен си единствена. Не искам да живея в свят, където теб те няма. И няма да повярвам, че сме се открили, че сме се борили заедно и сме направили всичко, което е трябвало, само за да не сме заедно. Няма да приема това! Би ли останала с мен – ти във водата, аз на сушата?
— Не мога да те даря с деца.
— Аника, просто ме дари със себе си.
— Ще го направя. Ще остана с теб. Не искам да живея в свят, където теб те няма! – Тя обви ръце около него. – Ще бъда твоя и ти ще бъдеш мой.
Сойер притвори очи, притисна я в обятията си.
— И това ще ни е достатъчно.
— Обичам те с всичко, което съм!
Когато той я целуна, и двамата забравиха за багажа и всичко останало, докато Саша не почука силно по рамката на вратата.
— Съжалявам, но трябва да свалим багажа долу и да преговорим стъпките. Вече е почти четири.
— Сойер ще построи къща на острова и ще живее там, а аз мога да живея във водата, така ще сме заедно.
— Любовта е изобретателна! – Развълнувана, Саша посегна да прегърне и двамата. – Намерили сте много добър начин. И не си мислете, че някакъв безлюден остров в Южните морета ще ни спре да ви идваме на гости!
— Разчитам на това – усмихна се Сойер.
— Но сега трябва да побързате. Нямаме много време.
— Пет минути.
Отне им малко повече, но свалиха всичко долу, извадиха мотоциклета на Дойл от пристройката.
— Поне ще мога да го карам отново, щом отидем в Ирландия.
— Обичам да се возя на мотоциклет!
— Когато кажеш, красавице.
— Докато този щастлив ден дойде, ни остават три часа и… – Райли погледна часовника си – …трийсет и две минути до залез-слънце. Ако ще го правим, по-добре да се залавяме.
— И още нещо. Последното видение на Саша.
— Сойер, не! – Обезпокоена, Аника се притисна към него. – Тя е богиня!
— Но Бран и Саша й дадоха да се разбере в Корфу. Този път е мой ред. Мой риск, мой избор – така каза Саша, това обяснихме на всички. Е, аз правя този избор и вярвам, че мога да ни спечеля време. Обаче ще ми е нужна помощ.
— Само кажи, братче – увери го Дойл, – и я имаш!
— Моментът трябва да е подбран много точно и трябва да се приближа достатъчно близо до нея, за да осъществя връзката.
— Тя може да те разкъса на парчета. – При тези думи на Райли Аника притисна лице към рамото на Сойер. – Съжалявам, но по-добре да говорим без заобикалки. Предлагам да изчакаме, за да имаме време да планираме нещата.
— Не можем да отлагаме. И аз съжалявам. – Саша посегна и погали Аника по косата. – Но сега е точният момент. За звездата, за битката, за риска.
— Би могла да ме разкъса на парчета, но едва ли ще успее, особено ако Бран поотслаби силите й.
— Ще го направя, имаш думата ми.
— Ти отслабваш силите й, аз я приближавам достатъчно, притеглям я за преместване, а щом изчезнем, прекъсвам връзката с нея. Може да се получи.
— Ще бъдеш сам в това – промълви Аника.
— Не. – Той взе ръката й и я положи върху сърцето си. – Хайде всички да си обличат водолазните костюми! Освен ти. – Той притегли лицето на Аника и я целуна.
Сложиха си екипировката, която Райли и Дойл бяха докарали на количка от навеса – с немалко усилия. И макар това още да го караше да трепва, Сойер изчака Аника да свали розовата си рокля и да я метне встрани.
— Може да усетите леко разтърсване. Досега не съм го правил от суша във вода.
— И то през 1742 година – добави Райли.
— Времето е зададено, само помнете, че този път преместването няма да е обикновено. И когато… – Той нарочно не каза „ако” – …Ани намери звездата, обратното пътуване също няма да е леко. Стойте близко един до друг, не се отделяйте. Колкото по-стегната е групата, толкова по-лесно ще е преместването. Бъдете готови!
Той нахлузи маската, намести я, нагласи мундщука. С подводния пистолет на едното бедро и ножа за гмуркане в колана, улови Аника за ръката.
Отправяйки последен поглед към приятелите си, Сойер кимна. Притвори очи и активира едновременно компаса и часовника.
Трусът бе по-силен, отколкото бе очаквал. Но пък преди бе правил подобно пътуване само с един придружител.
Въздухът свистеше, вихреше се край него, през него, около него, докато той стискаше ръката на Аника, докато поддържаше здраво връзката с останалите в главата си.