— Вземи я! – Аника подаде звездата на Бран.
— Когато се върнем. Ти си вълшебно създание, Аника! Сега трябва да се върнем, да довършим това.
— Не може ли да отделим десетина минути? Много ми се иска да изплувам, да видя…
Дойл улови Райли за ръката, преди тя да успее да го направи.
— Тръгваме веднага!
— Веднага – съгласи се Сойер. – Дръжте се!
Само след няколко секунди мощният тласък сякаш ги изстреля от водата на пода във вилата.
— Мътните да те вземат, Сойер!
Самият той, с леко разширени очи, се ухили на Райли.
— Това се казва скорост! Пренесе ни за нула време. Сигурно е заради звездата. Бог ми е свидетел, че не бях аз.
— Толкова е красива! – Аника я погледна – сияйна, искряща, неописуемо синя в дланта й.
Сойер също погледна надолу, не само към звездата, но и към Аника, която седеше на пода, подвила опашката под себе си.
— Може би искаш, ъъъ… да се облечеш. – Той взе роклята и й я подаде. – Сложи си я.
— О, да, забравих. Виж, тя е като жива! Сякаш диша! – Предложи я на Сойер.
Звездата наистина пулсираше – без маса, но топла и осезаема в ръцете му.
— Невероятна е! Ето, вземи я!
Докато Бран я поемаше, Аника се изправи на крака, облече роклята си. Също както бе направил с Огнената звезда, Бран постави и Водната в прозрачно кълбо.
— За да я предпази и съхрани.
— Трябва да побързаме! Тя знае!
Като кимна към Саша, Бран застана до рисунката. Останалите се събраха около него, облени от вълшебната синя светлина.
— Както и първия път – всички поставяме ръка върху кълбото, изричаме думите заедно: „За да защитя тази лъчиста вода, тази чиста светлина, изпращам я там, където не може да я види око, да я докосне ръка, да я погълне мрак”.
Мощно сияние, рязко завъртане. Звездата в кълбото запулсира, светлината й заля къщата и скалите, насити мекото небе с цвят. После се плъзна в картината. И проблясвайки в синьо за последен път, потъна в нея.
— Вече е спокойна – промърмори Аника. – И на сигурно място.
— Ще е защитена и силна. – Бран протегна ръка. Картината изчезна. – Сега е още по-силна, защото са две.
— Нереза е бясна. – До Бран Саша потрепери. – Изтъкана е от бяс и лудост. Ще ни залее с огнен дъжд, ще ни изпепели.
— Значи, трябва да потегляме към Ирландия. – Като се огледа наоколо, Райли отметна мократа си коса назад. – Не бягам от битки, но може би сега е моментът да отстъпим и да се прегрупираме.
— Тя ще ни последва и ще изпрати дъжд от огън. Огън е – усещам изгарянията.
— Ако въпросът е тук или там, предпочитам да е там. – Всъщност Сойер копнееше за това. – Мога да ни спечеля време и да я върна назад – така ще трябва да ни търси отново, вместо просто да ни следва по петите. Но и в двата случая трябва да се преоблечем.
Сойер разкопча калъфа на подводния пистолет.
— И да се борим срещу огъня с огън – продължи.
— Срещу огъня с огън – съгласи се Бран и добави с остра усмивка, – но да не забравяме и водата.
— Значи горещи и влажни – май долавям сексуален подтекст. Така де… Екипировката за гмуркане – в беседката! – нареди Райли. – Ще им кажа да я вземат оттам. – Тя сви рамене. – И без това ме смятат за ексцентричка.
Аника последва Сойер в стаята му, където той бе оставил дрехи за преобличане, ботушите си и оръжията си.
— Тя е богиня, Сойер! Ами ако не те пусне?
— Няма да й дам тази възможност.
— Но тя…
— Чуй ме. – Той спря, прегърна я през раменете, погледна я в очите. – Трябва да ми се довериш, както аз ти се доверих в пещерата. Да, вярно е, че изпаднах в паника за момент, когато ти потъна в мрака и не те виждах.
И се бе наложило и Дойл, и Бран да го държат, за да не я последва.
— Но се овладях. Защото знаех, че ти правиш каквото е необходимо, каквото трябва. И че ще успееш. Сега искам ти да ми се довериш, да повярваш в мен. Иначе няма да се справя.
— Ще ти помогне ли, ако повярвам?
— Не можеш да си представиш колко!
— Тогава ти вярвам. – Тя обгърна лицето му с длани, допря устни до неговите, изля всичко, което бе, в този единствен миг. – Вярвам ти с цялото си сърце!
— Тогава няма да пострадам!
Той се преоблече бързо, присъедини се към останалите.
— Пригответе се за пожар и наводнение – предупреди ги Бран. – Ще направя каквото мога да ги отблъсна, да ги отдалеча от вас, но играта ще загрубее.
— Обичам грубите игри! – Дойл изтегли меча си, хвърли поглед към Райли. – И в това има сексуален подтекст.
— И още как! – Тя извади пистолета си, стисна ножа.
— Дръжте гадовете й настрана от мен, когато можете. – Сойер погледна нагоре и осъзна, че няма нужда Саша да му казва, че идват. Над главите им небето вече вреше и кипеше. – Ако Нереза е с тях и получа потвърждение от ясновидката, трябва да я приближа достатъчно, за да я притегля с компаса. Може да имам нужда от повдигане – обърна се той към Бран.