Когато Саша се присъедини към тях, Аника си измисли извинение, за да ги остави сами. Защото се обичаха, а времето между влюбени е ценно. Разходи се из къщата, запозна се с покоите й – стаите, поправи се.
Следвайки гласа на Райли, пристъпи в една обляна в светлина стая, в която Райли крачеше и говореше много бързо по телефона на смесица от английски и италиански.
—Checazzo*1,Фабио! На товапредложениели му викаш? Две седмици минимум, най-вероятно от четири до шест.Stronzate!*2Не се опитвай да ме разориш! Дори от непознат ще получа по-добра оферта! Точно това ще направя. О, и ще посетя майка ти, докато съм тук. Чака ни приятен разговор, защото имам много пресни спомени от вечерта в Неапол. И на теб,amico*3.
Тя замълча, докато отсреща не спираха да говорят. Усмивката й стана остра и доволна.
[*1По дяволите (ит.). – Б.пр.]
[*2Копеле! (ит.). – Б.пр.]
[*3Приятелю (ит.). – Б.пр.]
—Quanto?*По-добре е, малко по-добре, но… Наистина ще ми е приятно да си поговоря с майка ти. О, толкова за две седмици? Е, това вече е приказка! Така става, ще задържиш депозита и в двата случая. Какво казваш?
[* Колко? (ит.). – Б.пр.]
Райли отметна глава назад и се засмя.
— Скъпи,ще ти седа те стисна за топките. Четири седмици минимум и имаме сделка. Утре ще я вземем. И гледай да е в добро състояние, Фабио, иначе… не си забравил как ти спасих задника в Неапол, нали? Не ме карай да съжалявам.Ciao.
Тя затвори телефона с едно докосване и отиде при Аника.
— Дай пет!
Когато Аника я изгледа недоумяващо, Райли отново се засмя.
— Не, не, това означава да допрем длани. Сключих страхотна сделка. Имаме лодка и свалих значително цената. – Тя изпъна рамене. – Наистина стиснах копелето за топките.
— Какви топки?
Райли посочи чатала й.
— Такива.
— О, ясно. Знам за тях. Но как си му стиснала топките, когато… О, това е израз.
— Започваш да схващаш. Оборудването за гмуркане го уредих лесно. За него отговаря братовчедката на Фабио, Ана Мария, договорих много ниска цена. Щях да сваля още и тази на Фабио, ако не се беше опитал да ми стисне топките пръв. Както и да е. – Тя пъхна телефона в джоба си и потри длани. – Справих се. Освен това сестрата на гаджето на една приятелка ни дава вана си срещу бензин и бира, ако имаме нужда от превоз. Е, къде са останалите?
— Саша и Бран са горе и правят магии. Мисля, че Сойер и Дойл още подготвят тренировъчната площадка в горичката.
— Хубаво. Ти трябва да облечеш панталон.
— Панталон?
— Да, от онези, които са дотук. – Райли потупа с длан мястото над коляното си. – С многото джобове. И потник, който можеш да напъхаш в него. Искам да поработя върху някои от движенията си, а ти си най-добрата. Ще упражняваме и ръкопашен бой. Но няма как да се премяташ в тази рокля, особено без бельо под нея.
— Предпочитам рокля.
— Да, но когато правиш кълбо напред или се премяташ, всичко ти се вижда.
— Всичко ми се вижда?
— Женските части, Ани. Които, за добро или за лошо, смятаме за интимни. По-нататък ще ти намерим клин – като тези за каране на велосипед. Ще го носиш под роклята.
— Клин.
— Ще се погрижим за това. Но сега отивай да се преоблечеш. Ще видя дали Бран може да остави Саша. Тя също трябва да тренира.
— Вече се справя по-добре.
— Да, така е – съгласи се Райли, докато изкачваха стълбите. – Ти си добър треньор.
— Благодаря. Обичам да помагам.
Доволна, въпреки новината, че трябва да носи клин, Аника отиде в стаята си да се преоблече и прибра косата си в дълга, тежка плитка.
Остави прозореца си отворен и макар че щеше да излезе, за миг се подаде навън, наслади се на въздуха, ароматите, гледката към морето.
На тесния път долу видя хора с туристически обувки и клинове, които изкачваха стръмния хълм. Може би бяха клинове за велосипед, но тя знаеше какво е колело, а те нямаха такова.
Видя храсти и дървета, обсипани с цвят, а в далечината – хора на ивицата плаж и лодки, движещи се в синята вода.
Обичаше да плува под лодките, да гледа към сенките им и да се опитва да познае къде отиват.
Но днес видя жена, която вървеше бавно нагоре по стръмния път и буташе бебе със закръглени бузки в… ходилка, носилка… Детска количка! Детска количка. От двете й страни бяха окачени тежки найлонови торби, друга чанта изпълваше докрай малката кошница.