— Заедно – реши Аника. – И трите.
— О, господи, добре!
— Със стегнати мускули! Като юмрук в стомаха.
Райли кимна.
— На три. Едно, две, три!
Сойер спря в края на лимоновата горичка.
—Яда ги видим.
Заедно с Дойл се загледа в трите жени, които скачаха, премятаха се, приземяваха се на краката си.
— Брюнетката има бързина и техника – отбеляза Дойл.
Блондинката схваща бързо и става все по-добра. Но морското момиче? Все едно се разхожда по плажа.
— Човек би решил, че ще й трябва време да се пренастрои – от водата на сушата. Но и на двете места тя е гъвкава като тръстика.
— Страхотни крака.
Дойл отново тръгна, докато трите жени обсъждаха нещо, а Аника жестикулираше. Но спря, когато Райли кимна в знак на съгласие и преплете ръце като столче.
Аника се затича към нея, скочи с единия крак в столчето и докато Райли я оттласкваше, направи съвършено кълбо назад и се приземи безупречно – ниско, единият крак свит в коляното, другият изнесен напред, с една ръка облегната на земята.
— Това „плаче” за видео! – възкликна Сойер.
В този момент Аника ги забеляза и изтича при тях.
— Елате да тренирате с нас!
— И цял живот да се упражнявам, пак няма да те стигна!
— Аз мога да те науча.
— Обзалагам се, че можеш – усмихна се Дойл, – но ние трябва да обиколим наоколо, да видим къде сме, позицията ни, слабите ни места.
— Съгласна. – Райли кимна и погледна към необятното синьо небе. – Ето едно голямо слабо място.
— Ще вземем мерки.
— Бран работи по въпроса, но малко почивка ще му се отрази добре. Ще му кажа, че тръгваме. След десет минути? – попита Саша.
— Става. – Сойер се усмихна на Аника. – Ще ти трябват обувки.
Потеглиха с леки раници по тесния стръмен път. Денят вече бе топъл, слънцето огряваше морето, плажа и къщите в нежнорозово, бяло и тъмнокафяво, плъзнали по дългия склон.
Докато вървяха, Сойер чертаеше в главата си карта. Биваше го в това – беше се научил от дядо си. Компасът – дар, сила, завет – изискваше познания за място и време. Ръката, която го държеше, се нуждаеше от нещо повече от късмет и магия.
Подминаха маслинови и лимонови горички и той ги прибави към пътеводителя в главата си, заедно с градините, къщите със спуснати кепенци или тези с отворени прозорци, за да се проветряват.
От високото си място Райли посочи към континентална Италия.
— Някога Капри е бил част от сушата, населен е през неолита. Колонизиран от телебоите, после от гърците от Куме*. Римляните го завземат през 328 година пр.н.е. Но процъфтява по времето на император Август. Храмове, градини, вили, акведукти. Тиберий, който идва след него, продължава да строи. Останките от вилата му се намират на Монте Тиберио. Вървим в тази посока, но още сме далеч.
[* Първата гръцка колония в континентална Италия. – Б.пр.]
— Била ли си там?
— Да, преди време. Идвах с родителите си. Вила Йовис. Страхотно място, дори сега – струва си да я изследва човек.
— На една богиня може да й хареса да разположи щаба си във вилата на римски император – отбеляза Бран.
— Хммм! – Райли се замисли върху думите му, докато продължаваха стръмното изкачване. – Запазили са известно великолепие, но не могат да се нарекат уединени. Постоянно има хора – едни се изкачват, като нас, други слизат. Това е основен маршрут. И една от атракциите на острова.
— Островът е пълен с пещери – допълни Дойл.
— Така е. – Райли му хвърли любопитен поглед. – Бил ли си тук преди?
— Да. По-отдавна от теб. Участвах във войната. Англичаните и французите се биха за Капри.
— През 1806 г. френската окупация е заменена от английска. През 1807 г. французите си връщат острова. Ти на коя страна беше?
— И на двете. – Дойл сви рамене. – Намирах си занимания… След двеста години изглежда доста променен. Пътищата, къщите, въжената железница. Но земята се променя по-бавно. Познавам някои пещери, гротите*.
[* Недълбоки пещери с широк вход. – Б.пр.]
— Грота Азура, Лазурната пещера – засия Аника. – Толкова е красива! И аз съм я посещавала със семейството си, къпали сме се във водата и светлината.
— Тя е идеалното място за Водната звезда – изрече замислено Сойер. – И сигурно точно затова няма да е там.
— Светлината й пламти в синьо само когато я вдигнеш. Сега тя чака, студена и тиха.
Всички спряха, обърнаха се към Саша. Бран я хвана за лакътя.
— Какво друго виждаш?
— Нея. Виждам нея, през дима и счупените огледала. Нереза, майката на лъжите. Тя ще изгради двореца си в мрака и от мрака, а после ще изкове ново оръжие срещу нас. Обещания за власт, попаднали върху жадна почва. Тя я напоява с кръв.
Саша потърси ръката на Бран.