И да внимава да не ги унищожи, защото той трябваше да спре своята тренировка, за да й направи нови.
Не й пречеше, че не е сама в горичката – която ухаеше прекрасно! – докато другите се упражняваха с лък. Но когато дойде време за огнестрелните оръжия, не можеше да се преструва, че не чува ужасните звуци.
Бран каза, че ги е блокирал и няма да се чуват извън горичката, но вътре жестоките звуци трещяха и отекваха. Затова тя се измъкна оттам.
Щеше да се упражнява още, сама, но искаше да е далеч от тези гърмежи, от противната миризма на оръжията.
Останалите петима се бяха съгласили тя да не използва огнестрелни оръжия и щеше да им се реваншира, като е полезна по друг начин.
Кучето и пилетата, които имаха в Гърция, й липсваха – заради компанията и грижите. Но макар градината тук да не беше толкова голяма, тя също се нуждаеше от плевене. Къщата също се нуждаеше от ред.
Сойер й беше показал как да приготвя слънчев чай и тя огледа кухнята за необходимото. Напомни си, че се учи бързо и сама може да изпълни тази дребна задача. Беше тук да се учи, не само да се бие и да участва в търсенето на звездите.
Беше тук да помага. Знаеше, че водата в чайника трябва да заври, а това отнема време. Докато чакаше, събра мръсните дрехи. По някои от тях имаше кръв и спечена кал от последната битка в Корфу. Тя щеше да се погрижи отново да са чисти.
Това също отнемаше време, тъй като машината, която переше дрехите, не беше съвсем като онази в Гърция. Аника направи каквото смяташе, че е правилно, сложи големия стъклен буркан в горещата вода. Забрави думата, която използваше Сойер, и се ядоса. Тази стъпка беше необходима, за да не влязат лоши неща в чая или в буркана.
Тъй като Бран й бе показал някои билки, излезе навън и отряза малко, както бе виждала да прави Саша.
Почисти ги, сложи ги в големия стъклен буркан. Добави водата, постави капака и отнесе буркана на слънце.
Сега беше ред на слънцето да свърши своята работа.
А тя можеше да оплеви градината и да откъсне узрелите зеленчуци, както я бяха научили.
Толкова щеше да е приятно, помисли си, да живее по този начин, без тренировки и битки. Да се грижи за къща с градина, да прави чай на слънцето. Да намери куче, което обича да играе. Къща край морето, така че водата винаги да е наблизо. Място, на което би могла да живее с приятелите си, където би могла да споделя леглото на Сойер.
О, колко искаше да разбере какво е да спи с него!
Разрешено й е да мечтае, каза си. Това не вреди никому. Да мечтае за къща край морето, където да живее с единствената си истинска любов и своите приятели, когато вече всички светове са защитени от мрака.
Знаеше, че повечето от мечтите й никога няма да се осъществят. Оставаха й само три пълни луни, след което вече нямаше да притежава крака и морето отново щеше да е единственият й дом.
Но можеше да си мечтае и да направи всичко по силите си да се пребори с мрака.
Изправи се, когато Саша прекоси моравата, подпря кошницата с доматите и чушките на кръста си.
— Тези са узрели.
Саша им хвърли един поглед, кимна.
— Напълно. Свършила си доста работа.
— Слънцето прави чая. Аз само използвах мента, онова растение, което мирише на лимон, и лайка.
— Много хубава комбинация.
— Вече изглежда добре, но трябва да постои още малко на слънце.
— Може би, но когато дойдат останалите, едва ли ще искат да чакат. От тренировките се ожаднява. Май се канят да направят почивка край басейна. И от градинската работа се ожаднява. Малко плуване ще ти се отрази добре.
— И още как! Ъъъ… сложила съм пране в пералнята, но машината е различна. Ще погледнеш ли дали всичко е наред?
— Ще погледна на път към стаята си.
— За да си вземеш банския.
— Всъщност – не, смятам да си почина по друг начин. Рисува ми се.
— Видение?
— Не, просто ми се рисува. Както ти имаш нужда да плуваш.
Аника кимна с разбиране и се усмихна.
— Защото това е същността ти.
— Точно така. Но знаеш ли, бих могла да сваля статива тук. Вече не се нуждая толкова от уединение.
— Тогава аз ще изнеса чашите и леда.
Саша влезе с нея, тръгнаха към малкото перално помещение.
— Накиснах прането със сол, заради кръвта. И добавих от шишенцето, което направи Бран, за допълнително пречистване.
Тя изреди всички стъпки, които бе изпълнила, докато вадеше дрехите, за да ги погледне Саша.
— Справила си се чудесно.
— Когато изсъхнат, ще ги сгъна, както ми показа. След почивката. Сега ще си взема банския и ще плувам.
— А след почивката Бран иска всички да помагат за защитата – спускане на завеса и обезопасяване, както направихме в Корфу.