— Има метли.
— Добре. Сега ти ще ми показваш, защото аз спях, когато вие обезопасявахте миналия път. А след това, когато спуснем завесата и сме защитени, ще проведем първия си военен съвет на Капри.
— Мъжете и Райли.
— Те имат повече опит, но и ние двете с теб, Аника – бихме се, бяхме ранени. Сега всички ще участваме в съвета.
Аника сложи чашите и голяма кофичка лед на масата, подряза ментата, както й беше показал Сойер, и я превърна в букет, който постави в малка ваза. Нареди резенчета лимон под формата на цвете върху една чинийка. И тъй като винаги имаше някой гладен, подреди артистично плато с плодове, сирене и солени бисквити.
Доволна от творението си, изтича горе да облече банския си костюм. Беше поискала само един, преди да започнат това търсене. Не виждаше особен смисъл в плуването с дрехи, затова бе сметнала, че един ще й е предостатъчен. Сега реши, че ще отдели пари за още един. Или два.
Да се обличаш бе забавно и едно от най-хубавите неща, когато имаш крака. Тя излезе от стаята си и видя Райли, която тъкмо отваряше вратата на своята.
— Време за басейн! – обяви тя. – Сойер и Дойл вече са долу.
— О! Може ли да видя?
Райли сви рамене, посочи й вратата към терасата.
— Давай.
Аника се втурна натам, видя Сойер и Дойл, които седяха край басейна един срещу друг и разговаряха. На моравата Бран стоеше със Саша, която поставяше статива си.
В гласа й прозвуча искрена радост, когато извика:
— Здравейте!
Сойер погледна нагоре, усмихна се – тя обичаше усмивката му, толкова бърза, толкова лъчезарна – и й помаха.
Водена от тази радост, тя скочи на парапета и се гмурна в басейна.
Чу как Сойер извика, претърколи се доволно и се плъзна блажено под водата.
—Merda!* –Той скочи, готов да извлече безжизненото й тяло, но тя изплува със смях. – Господи, Ани, можеше да си счупиш врата!
[* Мамка му! (ит.). – Б.пр.]
Тя приглади косите си и премигна любопитно.
— Как?
— Басейнът не е много дълбок и от тази височина можеше да си удариш главата в дъното.
— И защо да го правя? Главата ми знае къде е дъното.
— Беше забавно. – Райли се наведе през парапета.
— Много забавно!
— Дори и да знаят къде е дъното – обясни й Сойер, – хората не могат да забавят спускането си или да изплуват нагоре, когато паднат във водата. Не и както можеш ти.
Аника погледна предупредително към Райли.
— Ти не бива да се гмуркаш оттам.
— Разбрах.
Аника улови Сойер за ръката, задърпа го по-навътре в басейна.
— Хайде да се състезаваме! Забавно е.
— Че кой от нас би могъл да те изпревари!
— Ще плувам назад.
— Въпреки това – каза Сойер, а Дойл изсумтя. – Добре де, приемам предизвикателството!
Той се върна в края на басейна и изчака тя да се обърне по гръб.
— Готова ли си? Старт!
Той положи известни усилия, като мислено броеше секундите. А когато допря ръка до стената в другия край, тя вече седеше отстрани на басейна и нехайно изстискваше водата от плитката си.
— Фукла.
— Харесва ми да се фукам.
Той я очарова, като я дръпна обратно в басейна.
Гола кожа. Ръцете му, докосващи съвсем леко бедрата й. Очите му, които се смееха срещу нейните, а после ставаха сериозни. Сякаш я докосваха с ръце, без следа от смях в тях, дълбоки.
Лицето му – близо. Достатъчно близо, за да се срещнат устните им.
После той я остави, остави водата да ги раздели.
— Хайде следващия път да се състезаваме на сушата.
— Краката ми са много силни и бързи.
— Ще видим това, морско момиче!
Когато той потъна под водата, тя заплува над него, после се плъзна по дъното, за да уталожи копнежа си. Когато изплува, изпъна тяло и се понесе над водата.
Чу гласовете, плясъка, когато Райли се гмурна в басейна.
Досущ като мечтата й, помисли си. Всичките й приятели заедно, слънцето и водата. Това й беше достатъчно за деня.
Дори работата беше като мечтата й. Всичките й приятели заедно, за да приложат магията на Бран. Тя бе толкова хубава, толкова чиста и силна. Те изметоха надалеч мрака, вкараха светлината с кристалите на прах и вълшебната вода. После, вече със създаден щит срещу човешки очи извън стената от дървета, Бран се зае да спусне защитната завеса от покрива на къщата до земята.
— Не знаех, че ще е толкова красиво – прошепна Саша, вперила поглед в него.
— Ирландецът има стил. – Райли обви с ръка раменете й. – Направихме всичко това и в Корфу, но признавам, че пак се впечатлих. Сега къде ще проведем съвета – на двора или вътре?
— Навсякъде сме защитени, а и отвън е много хубаво.