— Съгласна.
— Трябва да довърша новия график – за домакинските задължения. Ще го направя довечера. И ще се заема с вечерята. Дано съветът не се проточи много.
— Горе имам някои карти.
— Вече мога да сгъна прането – заяви Аника. – Ще има ли вино?
— Миличка. – Райли отмести ръка от раменете на Саша и обви тези на Аника. – Винаги ще има вино. Хайде да започваме.
Аника седеше, докато останалите бяха погълнати от картите. Райли сочеше пещерите, които познаваше или беше проучвала. Дойл им показваше други, за които си спомняше отпреди.
— Знаеш ли за други подводни пещери, Аника? – попита я Сойер. – Които не сме отбелязали?
— Ние сме идвали само дотук. – Тя се протегна и докосна едно място на север от острова. – Грота Азура. Традиция е да се къпем в синята й светлина. Но не сме били на други места. Твърде много хора, нали разбирате. Има и други места, които не са толкова… населени?
— Ти чу ли въздишките и песните, когато дойде със семейството си?
— Не, но не съм се заслушвала. Бях малка, беше красиво и вълнуващо. Нямах причина да го правя. Но бих могла да погледна от морето.
— Не и сама. – Като се протегна, Бран докосна ръката й. – Никой не бива да рискува сам. Знаем, че тя ще дойде и ще изпрати кучетата си. Ще ни атакува по суша, въздух и вода, както преди. Трябва да сме готови. Никой не бива да остава сам.
— Тук е по-закътано, отколкото във вилата. – Дойл се огледа наоколо, взря се в дърветата, линията на покривите.
— Което е едновременно предимство и неудобство. Имаме да защитаваме по-малка площ, но и пространството за маневриране е по-малко. Светлинните бомби свършиха добра работа с кучетата й. Всъщност не бива да обиждаме кучетата, като ги наричаме така.
— Саша ги нарече „слугите на Нереза”.
— Точно така, слугите – каза той и кимна към Райли. – Тя ще ги изпрати отново. Не й пука, че ще ги изгуби. Просто ще изпрати още. Можеш ли да използваш светлинните бомби при стрелите, куршумите и остриетата?
Бран се облегна назад, повдигна вежди.
— Интересно предложение. Ще поработя по въпроса. Да, ще поработя по въпроса.
— Ти го рани… „Цербер” ли го нарече, Райли?
— Триглавият пес от ада. Много приличаше на него.
— Ти го рани – продължи Саша. – Рани и изплаши и нея. Състари я. Не мога да видя какво оръжие ще измисли сега, но има нужда от нещо много силно, с което да се изправи срещу теб.
— Срещунас– напомни й Бран. – Без теб нямаше да съм толкова силен.
— Хубаво е, че се нуждаеш от мен. Но все пак не беше лесно да я отблъснем.
— И да й сритаме задника – допълни Сойер. – Тя избяга. Ти победи богиня. Ние победихме богиня и нейните слуги. И няма да е дръзко, ако кажа, че ще го направим и тук, с каквото и да ни атакува. Но не бих се отказал от пълнител с вълшебни патрони.
— Горичката е добро прикритие – изтъкна Дойл. – Предлагам да се разположим там, вместо на открито.
— Трябва да има изненади и извън нея. Да изкараме някои от тях и извън нея – посочи Райли.
— Нереза разпръсна онази мъгла по земята. Тя щипеше.
— Саша прецени разстоянието до горичката. – Можем да задействаме светлинните бомби оттам, да се бием с куршуми, остриета и магия.
— А аз да използвам гривните си – добави Аника.
— Добър план. – Райли посегна към виното си. – Покрива сушата и въздуха. Сега за водата.
— Харпуни, ножове… подсилваща ги магия? – предложи Сойер. – И русалка.
Аника се усмихна.
— Гривните ми действат и във водата, освен това там съм най-бърза.
— Така и не те попитахме – поде Саша – как общуваш със семейството си? С останалите като теб?
— О! Ами… – Аника докосна главата си, сърцето си.
— Мислиш. Чувстваш.
— Можем да говорим, но обикновено го правим без глас.
— Разбирам какво искаш да кажеш. – Райли се наведе към Аника. – Ами другите морски обитатели? Рибите, китовете?
— Разбираме се. Те не мислят като нас, макар че китът е умен, а делфините са много интелигентни. Но рибите… Те забравят бързо.
— Дори*. – Когато Аника го изгледа недоумяващо. Сойер обясни: – От един филм. Някой път ще го гледаме. Чудя се дали можеш да усетиш лошите под водата?
[* Персонаж от анимационния филм „Търсенето на Немо”. Характерна черта на Дори е нейната разсеяност. – Б.пр.]
— О, не знам. Те не са риби, нито бозайници или хора. Те са нещо друго. Но мога да опитам. Ще опитам. – Тя стисна зъби. – Така ще ви помогна.
— Система за ранно предупреждение. Иначе правим каквото и досега. – Сойер огледа масата. – Екипна работа, няма да се делим, ще действаме заедно. Ако нещата се закучат, ще ви пренеса. Нужно ни е резервно място. Ако пътуваме по вода, можем да дойдем тук, но ако се наложи да пътуваме оттук?