Направи едното набиране чисто, второто – сравнително добре, а третото горе-долу, лицето й почервеня от усилието и се покри с капки пот. Ръцете й видимо трепереха.
Аника понечи да изръкопляска и Саша изсъска.
— Остава ми още едно. По дяволите!
Аника задържа дъха си, защото Саша изохка, сякаш от ужасна болка, почти изкрещя, но успя да се набере на треперещите си ръце, след което се строполи на земята, като дишаше тежко.
— Справи се добре! – похвали я Дойл. – Има какво да се желае, но си упорита. Утре пробвай да направиш пет.
— Утре ще пробвам да те застрелям!
— На това му викам дух. – Като се наведе, той я вдигна на крака и я избута встрани. – Твой ред е, Гуин.
Райли зае позиция, направи дузина за времето, което бе нужно на Саша да сътвори четири.
— И теб ще застрелям! – изрече мрачно Саша. – Където едно убийство, там и две.
— Ти направичетиринабирания – напомни й Аника. – В началото не можеше да направиш и едно, но днес направи цели четири.
— Да, да. – Саша въздъхна дълбоко. – Да – повтори по-високо. – А утре ще пробвам пет.
Закусиха и се заеха със сутрешните домакински задължения, които Саша бе записала в новия график. После дойде време да слязат до пристанището.
На Аника й се тичаше. Нямаше търпение да се гмурне в морето. Но й харесваше да гледа как Бран и Саша се държат за ръце, или как Дойл и Райли спорят кой да кара лодката.
Въздухът ухаеше прекрасно, бризът довяваше аромати от морето, цветята, лимоните, тревата. Разходката й даваше възможност да се наслади на градините, на полета на птиците. И да бъде по-дълго време със Сойер.
— Ще правиш ли снимки във водата?
— Да, мисля по въпроса.
— Ако ме научиш да боравя с апарата, може да те снимам. Когато ти правиш снимки, не си на тях.
— Имам няколко селфита. – Той й показа какво е, като протегна ръка и изимитира щракане на фотоапарат.
— О! Това е умно.
— Но не е зле да те науча. Добре е да имаме резервен вариант.
— Тогава аз ще ти помагам да правиш снимки във водата и извън нея. Надявам се, че ще можем да се разходим сред хълмовете. – Тя посочи към планините. – Знам, че Нереза може да е там, че трябва да се бием с нея и че търсенето на звездите е най-важното. Но разходката ще е приятна и интересна. Представи си колко нови неща ще видим!
Той я побутна по рамото със своето – тя вече знаеше, че това е израз на обич – и каза:
— Трябва да виждаме и светлата страна.
— Светлата страна ни помага да се изправим срещу мрака.
— Няма спор.
— В последната битка се боях. Вярвах, че ще спечелим, че ще си свършим работата, но се боях.
Той докосна ръката й със своята – тя знаеше, че това е израз на обич, успокоителен жест.
— Всички се страхуваме, Ани.
Изненадана, тя вдигна очи към него.
— Не си личеше.
— Бояхме се до един – увери я той. – Би било лудост да не се боим. Нали знаеш какво е кураж. – Това не беше въпрос, а заключение, но тя кимна.
— Означава храброст. Да се изправиш срещу мрака.
— Точно така. Да се изправиш срещу мрака, дори когато те е страх.
Тя наклони глава към рамото му, решавайки, че щом той я смята за смела, трябва да е смела докрай.
— Защо си нямаш половинка?
— Ъъъ… ами много обикалям. Трябваше да положа усилия, за да стигна дотук.
— Но е имало секс?
Той свали шапката си, прокара пръсти през гъстата руса коса със светли кичури, през която и тя искаше да прокара своите. След като отново върна шапката на мястото й, пъхна ръце в джобовете си.
— Виж, ако искаш да научиш повече за тези неща, трябва да говориш с Райли и Саша.
— О, знам за секса. В нашия свят не е много по-различно. Можем да правим секс, когато пожелаем. Това е светлата страна.
Той не се сдържа и се засмя.
— Определено.
— Но след като намерим половинката си и се вречем, вече няма друг. Както при Бран и Саша – има само един.
— Това е хубаво. Повечето хора си мечтаят да е така.
— Значи и при теб е имало секс, но не и половинка?
— Пристигнахме.
Пътят беше станал тесен заради появилите се сгради. Сойер отклони вниманието й от разговора за секса, като й посочи витрина на магазин.
— О, после може да се върнем тук! Обичам да пазарувам!
— На мен ли го казваш?
Той се ухили, но я прегърна през рамо, за да я отдели от витрината.
— Надясно.
— Виж каква хубава храна!
Торти и кексчета, красиви като бижута, изкушаваха зад стъклото.
— Определено трябва да вземем сладкиши за вкъщи. Виждаш ли по-надолу? Джелато*.
[* Вид сладолед, който се прави основно с мляко и с по-малко сметана и жълтъци. – Б.пр.]
— Какво е това?
— Страхотно е.
— Страхотно – повтори тя, докато вървяха по стръмната, тясна улица.