— Знам.
— Значи, както го правехме досега – Сойер и Аника отпред, Саша и аз след тях, Дойл и Райли във фланга. Съгласни?
— Не възразявам. – Сойер вдигна ципа на неопреновия си костюм. – За пръв път ще се гмуркам с русалка. – Той се усмихна широко на Аника. – Не звучи зле.
— Но си остани с крака, красавице – предупреди я Дойл, а Райли обърна лодката към високите отвесни скали.
— Обещавам. Освен ако ни нападнат.
— Като говорим за това, как вървят нещата със стрелите, куршумите и остриетата? – попита Дойл, докато вземаше един харпун.
— Напредвам, но има още работа – отвърна Бран. – Още няколко дни, после ще видим. Засега – да кажем, по един харпун на двойка? В нашата двойка ще го използва Саша, предвид уменията й с арбалета,
Дойл й подаде харпун.
— Ще можеш ли?
Саша го огледа внимателно, провери тежината му.
— Да. Ще се справя.
— Аз не искам харпун – каза бързо Аника.
— Няма проблем, аз ще го взема.
— Сойер, Саша. – Дойл погледна към рубката и Райли. – Ти имаш ли претенции?
— Ще се сменяме. Аз карам лодката, ти вземаш харпуна. Ти караш лодката, аз съм с харпуна.
— Съгласен.
Райли спря лодката, посочи с ръка.
— Първата пещера в днешния списък е на два часа, до входа й има около четири метра под водата. След около дванайсет метра тесният канал преминава в каньон. Не е за новаци.
— Ще се справя – увери я Саша, докато обличаше неопреновия си костюм.
— Ти вече се гмурка в Корфу, така че не си новак. – След като свали дрехите си, Райли също посегна към своя костюм. – Входът е тесен – трябва да влезем един по един – и трудно се забелязва.
— Аз ще го намеря! – Облечена във водолазния си екип, Аника седна отстрани на лодката. После направи това, което искаше най-много в момента – претърколи се заднешком в морето.
Макар че изпитваше желание да продължи да се спуска, веднага изплува на повърхността. Засега й беше достатъчно просто да чувства морето около себе си. Помаха на останалите.
— Дай ни минутка. – На палубата Райли надяваше кислородната бутилка.
Доволна, Аника заплува около лодката и под нея, като се стараеше да не се отдалечава, да бъде нащрек, но се наслаждаваше на чувството, че си е у дома.
Когато отново закръжи, видя Сойер. Той посочи фотоапарата си, затова тя спря и се преобърна с главата надолу, сякаш прави стойка на ръце.
Почувства как Саша влезе във водата, после Бран. Миг по-късно се присъединиха Райли и Дойл. По сигнал на Бран тя смени рязко посоката и се понесе напред.
Но не бързо, напомни си, като плуваше редом до Сойер и се обръщаше към останалите, както би го правила за пасаж риби или русалки като нея.
Край тях минаваха риби и сякаш не ги забелязваха. Тя почувства бавния пулс на морска звезда, която спеше на една скала, чу тихото полюшване на морските треви.
Почувства сърдечния ритъм на Сойер – не толкова бавен както на морската звезда, но стабилен и спокоен. Движенията му и тези на останалите достигаха до нея като шепот.
Още по-дълбоко видя входа, направи знак, но осъзна, че останалите не го виждат. Затова отново направи знак и продължи да се спуска. Изчака останалите, преди да се плъзне в пещерата.
Безстрашна, помисли си Сойер. Във водата тя беше безстрашна. И невероятно грациозна. Движеше се през тесния канал плавно като самата вода. Стените се стесниха, едва можеше да се мине, светлината стана мътна. В това тясно пространство с мътна светлина тя се обърна и заплува обратно. Макар да не виждаше лицето й, Сойер знаеше, че се усмихва, вероятно ги брои, след което отново се обърна и продължи напред.
Той зърна змиорка, сгушена в пукнатина в скалата, и се помоли да си остане там. Не беше любител на змиите и подобните им.
Стените се разшириха, появи се каньонът. Тук беше малко по-светло. Високо горе той видя отвори в скалата, от които проникваше светлина.
Шестимата се пръснаха, двама по двама, за да търсят. „По-внимателно!” – помисли си той, надявайки се, че Саша ще почувства нещо, както бе направила с Огнената звезда.
Огледа се за нещо необичайно: скално образувание, промяна във водата или проблясване на светлина.
Едва не изпадна в паника, когато изгуби Аника от поглед. Завъртя се бързо. Извади ножа си, зачука с дръжката по скалата, за да привлече вниманието на останалите. После я видя да се появява от тъмнината отдолу.
Тя го хвана бързо за ръцете и ги стисна, за да го успокои.
Дойл им направи знак, че е време да излизат. Аника отново улови Сойер за ръката, затегли го към канала и се плъзна вътре пред него.
Когато той се изтегли в лодката, тя вече сваляше маската си.
— Сърцето ти биеше толкова бързо!
— Какво?
— В каньона, накрая, биеше. – Тя потупа своето. – Защо?