— Не можех да те открия.
— Бях точно под теб. Малко по-дълбоко, за да огледам. Виждах те през цялото време.
— Аз не те виждах.Ниене те виждахме – поправи се той.
— О… – Тя откачи бутилката си. – Забравих. Забравих, че ти не виждаш като мен във водата. Съжалявам.
— За какво съжаляваш? – Райли се изтегли в лодката.
— Слязох по-дълбоко и не бях наблизо. Съжалявам. Няма да се повтори. Виждах всички ви, но забравих, че вие не виждате като мен във водата. Накарах сърцето на Сойер да забие по-бързо.
Райли се усмихна над рамото на Аника, докато й помагаше да свали бутилките.
— Бас държа, че не му е за първи път.
— Странно. Как така знаеше как бие сърцето ми, когато аз дори не те виждах?
— Почувствах го. Във водата мога да… Не е същото като да почувствам ръката ти – каза тя и взе неговата. – Но го усещам.
— Интересно. – Бран й хвърли бърз поглед и отвори охладителя. – Можеш да почувстваш сърдечния ритъм на живите същества, когато си във водата?
— Да. Може биусещаме по-точната дума?
— И виждаш много по-далеч от нас – продължи Бран.
— Забравих за това. Аз можех да почувствам, да усетя сърцето на Саша онзи ден в Корфу, знаех къде да я търся. И я видях. Краката ми не бяха достатъчно бързи, затова трябваше да ги сменя.
— Но дори с краката можеше да чувстваш и виждаш? – Райли си взе една кока-кола, а на Саша подхвърли сок.
— Във водата мога. Сърдиш ли ми се? – попита тя Сойер.
— Не. Не, не ти се сърдя. Просто ме изплаши. Не забравяй, че сме екип.
Тя седна до него и отпусна глава на рамото му.
— Няма да забравям.
— Хубаво. Ти как се чувстваше, Саша?
— Добре – не мога да кажа, че ми харесва да плувам в такива тесни пещери, но бях добре. Само че не долових нищо, за разлика от Аника.
— Да я зачеркнем. – Райли приглади гъстата си коса, за да изтръска водата от нея. – И да поемаме към следващата. Днес трябва да огледаме три. Всичките са в този район. Чакат ни и още на източния бряг, после на юг. Но днес ще отметнем три.
Сойер си помисли, че Аника би могла да се гмурка цял ден, както и цяла нощ, но на останалите им стигаха пет часа под водата и на лодката, само с кратко прекъсване за бърз обяд.
Не откриха нищо, освен красотата на морския свят, скални формации, а в една пещера – грубо изрязано сърце в скалата с имената Трета и Франц в него и датата „15/8/05”.
Той се надяваше Трета и Франц да са останали заедно и да живеят щастливо в малка ферма край Рейн.
Не беше очаквал да попаднат на звездата още първия ден – едва ли и другите от екипа се надяваха на такъв късмет. Подобно начинание изискваше време, усилия, пот и поемане на рискове.
А когато са замесени и богове – и кръв.
Но трябваше да направят необходимото и днес го бяха сторили. Най-хубавото бе, че не попаднаха на никой от слугите на Нереза. Всеки ден, в който не се проливаше кръв, за него бе добър.
Щом оставиха лодката на кея и върнаха кислородните бутилки, той надяна раницата си. Чакаше ги доста ходене пеш, но в къщата щеше да има бира.
— Сега можем да пазаруваме – обяви бодро Аника.
Останалите петима я изгледаха като по команда.
— Пълно е с магазини и хубави неща! А и Сойер обеща да ми купи от „страхотното”.
— На мен по бира ми звучи страхотно – каза Дойл.
— Тя има предвид джелато. – Отново очарован, напук на здравия разум, Сойер намести раницата. – Никога не забравя нищо.
— „Джелатото” не звучи лошо – реши Райли.
— А на мен ми трябва още един бански. Имам само един.
Райли повдигна вежди.
— При това доста оскъден.
— Но носен много грациозно – отбеляза Дойл и накара Аника да се усмихне.
— Мисля, че джелатото е чудесна идея. – Прибрала влажната си коса в конска опашка, Саша огледа пристанището. – Бас държа, че ще го намерим лесно и че ни е на път.
— Хайде тогава. – Бран я улови за ръката.
След пет минути, през които държаха Аника по-далеч от витрините и лъскавите предмети, те се сблъскаха с твърдата й решимост.
— В този магазин продават бански. Трябва ми един.
— Иди с нея, Сойер.
— А, не! – Той поклати глава със същата твърда категоричност. – Това са женски работи, Райли.
— Сойер е прав. – Бран го потупа солидарно по рамото.
— Нека жените се заемат с това, ние тримата ще сме ей там. – Той показа с ръка. – Можем да си вземем бира.
— Отивам с тях. – Райли пристъпи към мъжката групичка.
— Чакайте малко… – поде Саша.
— Ще разбера какви са съставките за белини*. Определено се нуждаем от белини.
[*Коктейл от пенливо вино и прасковено пюре. – Б.пр.]
— Белини. – Саша въздъхна, погледна към магазина, представяйки си хаотичното пазаруване вътре. – Е, добре, Аника, ще дойда с теб, но ми обещай, че няма да мериш всичко. Само бански.