— Обещавам. После ще си вземем страхотно джелато. – Тя се втурна в магазина.
— Дано белинито си струва жертвата – промърмори Саша и последва Аника.
Тя намери прекрасен бански на червени цветя и яркозелен плажен шал – ефирен като въздух, както отбеляза Саша, и обувки с красиви морски миди, които бяха много изрязани. С помощта на Саша тя купи всичко, както и още един плажен шал на сини вълни върху бял фон за Саша.
— За теб. – Подаде й малката торба. – Благодаря ти за помощта.
— О, не, Аника, няма нужда да ми купуваш нищо.
— Но тя е за теб! – Аника пъхна твърдо торбата в ръцете на Саша. – Синьото е като очите ти. Това е подарък, доставя ми удоволствие да подарявам.
— Благодаря ти. Красив е. Време е да тръгваме. Не забравяй, че трябва да носим всичко това.
— Хубавите неща не тежат много.
Саша си помисли, че чифт оскъдни бикини няма как да тежат много, но избута Аника навън от магазина.
— Ето ги. – Тя внимаваше да държи Аника здраво за лакътя, докато вървяха към мястото, където останалите разпределяха бутилки по раниците.
— Ти няма да носиш нищо – обърна се Райли към Саша, докато вдигаше пълната си раница. – Така е честно.
— Аз мога да нося още нещо. – Аника се обърна с гръб към тях, предлагайки раницата си. – Не е тежка.
Дойл пъхна вътре две бутилки италианска бира.
— Стига ти толкова. Ние ще носим останалото.
— Това е джелато! – Аника се втурна нагоре по стръмната улица, сякаш новите й сандали имаха криле.
Беше повела оживен разговор с двойка американски туристи, когато останалите я настигнаха.
— Джесика обича шоколад, но Марк предпочита с шамфъстък. Това е вид ядка.
— Ясно. Как сте? – Райли направи знак на Сойер да отведе Аника и се зае да разсейва двойката с общи приказки, докато двамата се отдалечаваха.
— Бяха много мили, но не знаех кого да послушам – Джесика или Марк. А и има толкова различни цветове!
— Избери си два – предложи Сойер и очите й се разшириха.
— Може ли?
— Две различни топки във фунийка.
— Две различни топки във фунийка – повтори тя. – Ти кое избираш?
— Ти избери първа. Няма да сбъркаш.
— Мисля… да взема розовото и… от това, зеленото? Ще си отиват. Като цвете.
— Ягода и мента. Хубава комбинация. Аз черпя – каза той на останалите.
Когато, дори след като беше платил, Аника все още продължаваше да се възхищава на фунийката си, той й показа как да яде джелатото.
Тя го близна деликатно, после още веднъж.
— О! Все едно ядеш радост!
Странно, помисли си Сойер, докато вървяха с раниците, торбите и фунийките – тя го караше да се чувства като герой, задето й бе показал как да яде „радост”.
Затова изкачването по стръмния път беше леко.
На връщане се пръснаха. И понеже Сойер вървеше бързо, успя да се докопа до душа преди Дойл. Отми солта, морето, потта, почувства се блажено и изпи половин бира под душа.
Когато излезе от банята, чу смях от кухнята. И макар той да го изкуши, реши, че е по-разумно да поддържа известна дистанция между себе си и Аника.
Коефициентът му на копнеж по нея продължаваше да се покачва, без значение колко се стараеше да го потисне.
Взе останалата бира отвън, издърпа един шезлонг под сянката и се настани в него с таблета си. Трябваше да изпрати имейли на близките си, да ги информира как вървят нещата. И може би да прочете една-две глави от някоя от книгите, които бе свалил.
Написа набързо имейлите, обеща да изпрати снимки. Каза си, че ще почете или подремне един час, а после ще направи проучване.
Райли го водеше в това отношение, но той също имаше контакти.
И тогава излезе тя, русалката, в една от своите ефирни, прозрачни рокли, с разпусната коса, леко къдрава заради времето, в което бе стояла на плитка. Носеше табла с високи чаши, пълни с пенлива течност в прасковен цвят.
— Райли каза, че е време за белини. – Тя остави таблата на масата, избра две чаши. – Тя го направи, а ние го опитахме – Саша и аз. – Подаде му чашата, седна на тревата, подвила великолепните си крака. – Също като джелатото е – все едно пиеш радост.
Той отпи, за да й достави удоволствие.
— Оригинално. Хубаво. Хубаво и оригинално.
— Саша каза, че шампанското го е измислил – създал – един монах. И каза, че е все едно пиеш звезди*.
[* Думи, които се приписват на Дом Периньон, създателя на шампанското. – Б.пр.]
— Чувал съм този израз.
— Звездите означават красота и светлина – за всички светове. Нереза няма да ги изпие.
— Дяволски си права! – Сойер се надигна, чукна се с нея.
— Дяволски права.
Саша и Бран излязоха с питиетата, избраха си друга сянка. Саша носеше скицника си. Райли се настани на слънце с едно белини и с таблет, също като Сойер. Дойл дойде последен, изгледа подозрително белинито, сви рамене и си взе едно. Той също избра слънцето.